На 19 февруари в "Музикална зона" почитаме 143 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

143 години от края на живота на един мъж, поставил ново начало и почти 138 години от освобождението на България. Въпросът остава - успя ли наистина България да се освободи и свободно ли е мисленето на българина? Ще си позволя да цитирам Дякона от предсмъртното му писмо:

“Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби.“ Днес ще изневерим на закачливия си тон и веселяшките ритми, за да дадем място и почит на паметта на истинските и стойностни хора, които ни връщат вярата, че дори и днес, след като вече не сме под турско владичество, но душите ни са все още поробени-  идеята за равноправие и свобода е нещо постижимо и реално.

„Аз съм първият, но след мене са хиляди“, казва Дякона. И това е самата истина, има хиляди хора, които се молят всеки ден за мир и равноправие, които смятат, че дори с малко могат да променят света. Че да помагаш на хората, е това, което запълва празнината в душата ни, която така безнадеждно търсим с какво друго  да запълним.
Не ни ли стига богатството, което имаме- та гледаме чуждото?! Трябва ли да се мразим, за да уважаваме себе си?! Трябва ли да се унищожаваме в сегашно заради минало или бъдеще време?! Най-вероятно не. Най-вероятно няма нужда. Не трябва да се борим за граници, раси или религии... Трябва да се борим заедно за опазването на своята планета и всички да живеем заедно, без да се делим, без значение на пол, религия, цвят на кожата. Всички дишаме въздух, пием вода, храним се от майката Земя, плачем, обичаме, мечтаем, смеем се, искаме най-доброто за себе си, но понякога изпускаме най-важното допълнение– за себе си и за другите! Защото сам човек, е нищо. Не можеш ли да споделиш щастието- то тогава що ти е? Ако не можеш да освободиш цял народ – то тогава що ти е живот? Това познато ли ви е: 

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си!“- Дякон Левски.