Петьо и Бък- екип за охрана на обществения ред

Във Видин миналата година беше открито Регионално депо за управление на отпадъците, на което общините от областта извозват битовите отпадъци.

Как се справят в община Брегово със старите сметища и съобразяват ли се хората къде и как трябва да изхвърлят различните отпадъци? По темата Ани Цекова разговаря с кмета на Брегово Милчо Лалов:

"През 2012 година бяха закрити всички сметища на територията на община Брегово. Бяха избрани фирми, които да поемат чистотата в населените места. С влизането в сила на техните договори вече почистването се извършва по друг начин. Тези места, които са били обявени като сметища, са закрити. Сега подготвяме проекти- тези сметища да бъдат почистени докрай. Мисля, че населението свикна- отпадъци, които са за контейнери, си отиват по предназначение, други като растителни отпадъци и оборска тор си отидат там, където се предполага че гният и не създават проблеми за населението."

Лалов обясни, че местата, на които има изхвърлени строителни отпадъци, ще бъдат почистени със средства по проекти, защото средствата в бюджета са недостатъчни. А тези, които нарушават Наредба № 2 за чистотата, ще бъдат глобявани. В община Брегово всяка година се прави пролетен преглед по хигиенизиране. Комисия минава да провери в кое село как са почистили жителите. Кметовете на селата, в които е изчистено най- добре, получават грамоти. В населените места от общината има 160 от големите контейнери. Предстои да бъдат посвени още толкова.

Добрата новина за граничната община е, че най-сетне ще успее да рекултивира и замърсените земи по поречието на река Тимок. Това ще стане с новия проект по Програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния.

Проблемът с промишлените замърсявания на компонентите на околната среда, предизвикани от дейността на минно-добивния и преработвателен комплекс "Бор", разположен на територията на Сърбия, възниква през последните десетилетия на миналия век. В резултат на промишлени аварии в река Тимок са изпускани продукти, съдържащи тежки метали, арсен и сяра. Една значителна част от тези продукти са отложени в коритото на реката и нейните брегове, а друга част са нанесени в река Дунав и в почвите при напояване и заливане с речни води. Основните замърсители са мед, цинк, олово, сяра, желязо. Концентрацията им е десетки пъти над нормата.

До 29 февруари може да гласувате за българския претендент в конкурса "Европейско дърво на годината". Тази година на национално ниво спечели Дъбът от Дунавския парк в Силистра. Дървото представя страната ни и сега е моментът да го подкрепим, още повече, че преди да стане скрит вота, дъбът беше едва на шесто място. Това ни разказа Александра Георгиева от фондация "Екообщност", организатор на конкурса "Дърво с корен" на национално ниво:

"Първенец в класацията беше Унгария. Така че е много важно всички да се мобилизираме и да гласуваме за нашето дърво. Имаме шанс."

Обявяването на победителя ще стане на церемонията по награждаване на 20 април в Брюксел. Своя вот за българския претендент- Дъбът от Дунавския парк в Силистра може да дадете на интернет адрес www.treeoftheyear.org.

Миналата година по това време гласувахме за Чинара от село Арчар, който остана на 7-о място в европейския конкурс със 7052 гласа. Като национален победител спечели ваучер, който кметството трябваше да реши как да използва- за възстановителни или други дейности за дървото. Оказа се, че в средата на чинара се е образувала пукнатина и трябва да се вземат мерки.

"Ние сме в интензивна кореспонденция. Обсъждаха се доста неща. В скоро време ще отиде експерт да огледа дървото. На него се е появила хралупа, която събира вода. Очакваме март- април да бъде извършен оглед", каза Александра Георгиева от фондация "Екообщност".

Мирослав Людмилов е човекът, който номинира чинара от Арчар- намери неговата история и я разказа, когато подаде документите за участие в конкурса "Дърво с корен". Въпреки че в момента не живее в Арчар, защото е студент в съседна Румъния, не спира да се интересува от съдбата на дървото:

"Този специалист ще погледне дървото в средата на короната, защото има една кухина. Тя може би е причината за изсъхване на някои от клоните. Идеята е да може да бъде запълнено с растителна смола. Тя се поставя според вида на дървото, затова е добре специалист да даде своите предписания. По този начин ние ще укрепим дървото, за да може да му се радваме още дълги години."

Доброволци от клуб по спортни танци "Огоста данс"- Монтана разчистиха от паднали клони паркови площи в централната градска зона. Това е третата им акция.

"Подрязвахме и почистихме от боклуци и предмети, изхвърлени от недобросъвестни граждани, между декоративните  храсти и растения. Отстранихме саморасляци, изгнили дънери и изсъхнали дървета”, уточни треньорът Веселин Ковачев.

Повод за доброволческата кампания е наближаващият през март 11-и Международен турнир по спортни танци, който се организира от клуба. През тази година той ще е с ранг на Балканска купа. Възпитаниците на Веселин Ковачев искат гостите на турнира да бъдат посрещнати в един по-приветлив град и да допринесат с труда си за това.

В предишните акции доброволците са засадили на шест места различни по вид декоративни храсти в зелената площ на изхода на града към Враца. По-красив е и районът на чешмичката на булевард “Александър Стамболийски” с боядисаните пейки и цветя. Те разчитат, че ще дадат положителен пример и на други млади хора, готови да се включат с каквото могат, за облагородяването на града. Дарили са лични средства и заедно с други дарения са закупени градински осветителни тела. Със съдействието на електротехници от община Монтана те ще бъдат вградени и поставени в тревните площи зад Паметника на Септемврийци. Ще бъде възстановено и парковото осветление там, както и осветлението около фонтаните в центъра на града, каквото е имало преди години.