Бог ни дава свобода, но ни и приема, когато се връщаме при Него

Господ Иисус Христос в Своята притча за Блудния син ни разкрива какви трябва да бъдем в нашия духовен и социален живот, както и отношението ни към Божията всеблага воля и промисъл, които са винаги полезни, спасителни и ползотворни за нашето добруване и спасение.

"И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни /1 Кор. 6:12-20/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 15:11-32/.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Всичко е възможно за този, който вярва!" - казва Исус Христос! Миналият път ви разказах за вярата на Ник Вуйчич, който макар да е роден без ръце и крака има сила да посее надежда и вяра у живота на милиони по света. Днес ще ви разкажа за други герои - сем. Тери и Чък Робъртс и съжителите им, амишите от селцето Никел Майнс, Пенсилвания. Защо наричам тези хора герои? Защото въоръжени само с вяра, те успяват да посеят надежда в тотално безнадеждна ситуация. Преди десет години, синът на сем. Робъртс - Чарли, отнема живота на пет деца след масова стрелба в местното училище, след което се самоубива. Във всеобщия плач, хората загубили децата си, намират сили да посетят семейството на убиеца и да ги уверят в прошката им, както и да ги поканят да не напускат селцето.Вече десет години сем. Робъртс живеят обградени от изключителната любов и утеха, прострени от семействата на пострадалите. В основата на тази геройска и саможертвена любов стои вярата в Исус. Наскоро Тери Робъртс издаде книга, в която пише: "Намерих радост сред пламъците на страданието!" Да намериш радост там, където другите изгарят, да приемеш и отдадеш надежда, когато други я грабят и изпепеляват - това го могат само героите! Ако искаш да бъдеш истински човек днес, ще ти се наложи да бъдеш герой. Спокойно! Ако не искаш да бъдеш герой, пак си оставаш човек, но... не истински.