Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гост в "Калейдоскоп" е младият художник от Видин Димитър Братков

Време е да покажа в какво съм най-добър

Димитър Братков: "Благодарен съм на моя учител Веселин Маринов-Нацин, че повярва в мен, когато доста хора не го направиха. Сега е време да му се отблагодаря, като покажа в какво съм най-добър аз"

31
Снимка: Ваня Минева


Днес в "Калейдоскоп" своя страница в нашия Северозападен сборник с истории за живота започва младият художник от Видин Димитър Братков. През май тази година той ще завърши видинската гимназия с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков", ще събере любимите си снимки, четки, моливи и ще замине- за да продължи образованието си в някой от престижните европейски университети, в които е приет. Защото е приет в няколко. Към днешна дата. До тогава възможностите за избор може да станат още повече.

За тези, които не го познават, този факт вероятно ще е повод да кажат: "Късметлия!" Но тези, които го познават, знаят, че до този успех Митко е вървял бавно, методично, упорито. С много труд. Преживял е не едно и две разочарования. Чувал е от "оценители" при първите си явявания на конкурси странни неща- като това, че неговите творби не може да са дело на толкова млад художник... Минал е през не едно и две огорчения и дори е бил близко до решението да не показва свои рисунки, щом не му вярват...

Днес всичко това е минало. Повод за усмивки и важен урок, че човек никога не трябва да се отказва от мечтите си и че трябва да се довери на своята дарба и да я следва.

Докато ми разказваше за този период от младия си живот, си спомних кога за първи път чух неговото име. Беше през 2013 година, когато Митко, вече ученик в Английската, бе получил втора награда на Националния ученически конкурс за рисунка, на тема "Опознай родината, за да я обикнеш!", обявен от Община Свищов, художествената галерия "Николай Павлович" в крайдунавския град и международната фондация "Алеко Константинов". Конкурсът бе част от честванията по повод 150-тата годишнина от рождението на големия писател, пътешественик и родолюбец Алеко Константинов. Митко бе спечелил журито с картина на Баба Вида. Но каква!

Картина на Димитър Братков, март 2013 година, Снимка: Росен РакаджиевХайде сега да видим как ще разкажа картина по радиото! Представете си крепостта в топло жълто и старо злато, под пролетно синьо-зелено небе, погледната през леките свежи клони на напъпили и полуразлистени дървета. Лека и въздушна, очертана от бързи, смели и точни щрихи, сякаш дълго носена в сърцето и оживяла под ръката на художника за няколко мига... Красив, изчистен, елегантен рисунък. Не тежка, старинна твърдина, уморена от история, а видение от приказка, излъчващо ведрина, любов, спокойствие... Колко много ми се иска по-често да виждаме с такива очи нашия град! Нека сега да ви припомня и думите на Митко:

"Научих за конкурса от моята преподавателка по изобразително изкуство- Диана Борисова. Участвах с рисунка на крепостта Баба Вида, защото реших да представя родния край. Видин трябва да получи вниманието, което заслужава! Рисунката нахвърлих за около час и половина, докато си почивах между подготовката на уроците за другия ден. Не очаквах, че ще спечеля."

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаИ веднага след това добавя:

"Благодаря на моя учител Веселин Маринов-Нацин".

Точно той- художникът Нацин, е човекът, който вижда в Митко таланта, чувствителността, умението да съпреживява света и да го пресътворява. И води момчето в първите му стъпки в изкуството, помага му в овладяването на основните техники, за да го "пусне" да търси и развива своя стил, когато е готов за това. Сега Митко прави сам своите избори. Но след като заедно с Учителя са подредили съвместна изложба. На 2 март тази година Димитър Братков събра приятели, съученици, познавачи- за да каже с първата си самостоятелна изложба: "Ето, това съм аз. Към този миг от времето- моето и вашето време. Вижте ме. Вижте света през моите очи, моето сърце и моите ръце". Щастлива съм, че и аз бях там. Видях. Почувствах. Задавах си въпроси. Усмихвах се. Потъгувах... А после имах удоволствието да си поговоря с Митко, с неговия учител, с родителите му.

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаЗа да си кажа още веднъж- сред нас живеят удивителни хора!

Първата си самостоятелна изложба младият художник избра да подреди в своето училище. В този ден с него бяха приятели, съученици, негови близки, хора, които високо ценят неговия талант. Най-щастливият човек в този ден бе неговата майка- Биляна Браткова.

"Митко рисува от детската градина. Това беше нещото, което най-много обичаше да прави. Аз съм завършила художествена паралелка във видинското училище по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий"- възпитаник съм на Веселин Маринов-Нацин. Затова потърсихме мнението му за Митко и така започна всичко. Като всяко дете, Митко харесваше анимационни герои и ги рисуваше. Почти всеки ден някое от децата в детската градина си поръчваше Спайдърмен, или Супермен... Сега Нацин е за него довереник. С нас по-малко споделя. Нацин реши да го поощри да се развива в различни посоки- да не е само графика, да не е само живопис... С времето Митко започна да намира своя стил и да постига своя хармония в картините. А от мен е урокът да се самообучава да вижда всичко, край което минава, сред което живее... Да, съдбата на художника не е лека съдба. Не е била нито вчера, нито е днес. Дарбата е неговата съдба. Човек трябва да й се подчини. А и как без изкуство?! Душата на човека се открива чрез изкуството- рисунка, театър, музика", казва майката.

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаМитко е приет в няколко престижни европейски университета. Как се пуска детето толкова далече?!

"Трудно. Много трудно. Но ще го направим заради него. Там ще има по-добър старт. Ще го подкрепяме. Ще го обичаме. Дано има късмета да работи това, което обича. Признавам, че не успявам да си говоря с Митко за неговото изкуство. Говорим си за училище, за други неща. Но обичам много това, което той прави. Любимата ми негова картина е една "Баба Вида", казва бащата на Митко Огнян Братков.

А как съпреживя първата самостоятелна изложба на своя талантлив млад ученик Учителят- питам художника Веселин Маринов-Нацин.

"Видин е родил двама световно известни художници- Паскин и Никола Петров. Но те няма да са единствените. За в бъдеще Видин ще се гордее с много от настоящите си таланти. Митето е един от тези таланти и тепърва ни предстои да жънем неговите успехи. Той е изключителен рисувач. Рисунките му са свободни. Той е много силен в бързите рисунки. Желая му успех в избраната специалност. Искам да видя негова изложба в престижна столична галерия и непременно някъде по света", пожелава на талантливия си ученик Веселин Маринов-Нацин.

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаДимитър Братков е приет в няколко престижни университета в Стара Европа. Торбата вече е развързана и където и да прати свои произведения, за разлика от първите му горчиви срещи с високомерни оценители, вече никой не си позволява да се съмнява в дарбата му на художник. Питам как ще избере къде да отиде да учи. И макар да носи пресни белези от лошото отношение към него при първите му опити да участва в конкурси тук, в България, Димитър ме изненадва с отговора си:

"Най-много от всичко искам да си остана тук, в България. Но съм обективен и ми е ясно, че ще се наложи да замина. Поне за да продължа образованието си. Честно казано, не мога да си представя как ще се чувствам в деня, когато ще трябва да си тръгна от тук..."

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаЗаболява ме от тези едновременно зрели и тъжни мисли на един талантлив млад човек. За съжаление живеем във времена, в които, в името на личностното и професионалното развитие, семейните, родовите, приятелските връзки трябва да бъдат късани твърде рано. Защото днес в България отношението към изкуството и към хората, които се занимават с изкуство, е безобразно. За да остане верен на дарбата си и да я следва, съвременният българин си плаща скъпо и прескъпо... И най-често си плаща с ранната раздяла с дома и най-близките му хора.

"Към определен момент от живота си мислех, че искам да се занимавам с архитектура. Рисувах и се готвех за това около година и половина. Но осъзнах, че това не е за мен. Обсъдих моето решение с моя учител и започнахме да работим с него по различни теми. Много съм му благодарен, че повярва в мен, когато доста хора не го направиха. Това беше времето, когато за моите творби, които пращах за конкурси, коментарът бе, че "това не може да са картини на дете"... Сега е време да му се отблагодаря, като покажа в какво съм най-добър аз", казва ми Митко.

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаЗа сега Митко е избрал анимацията за свое бъдеще. Но със сигурност не и покорството пред новите технологии. Душата на художника от сега се бунтува срещу дори най-малката възможност фантазията да бъде ограничавана само във виртуалните територии.

"Болно ми е, че не мога тук, в България, да се развивам. Но искам да вярвам, че това ще се промени. Че един ден, след като завърша, ще мога да се върна и да работя от тук- от България. Моят учител често ми казва, че моята сила е в бързата скица на човешкото тяло, в пресъздаването на движението на човешкото тяло. Технологиите на 21 век промениха много анимацията. Но не може без художниците, които трябва да "подадат", да "подскажат" на компютъра какви са героите, да им дадат характер, неповторимост, живот. Това е нещото, което искам да правя. Да рисувам. Колкото и да се развиват технологиите, аз вярвам, че винаги ще го има онзи магичен контакт между душата на художника и листа хартия", казва Митко.

Изложба на Димитър Братков, Снимка: Ваня МиневаПоговорихме си днес в "Калейдоскоп" с младия художник Димитър Братков. Той ще събере в най-скоро време своите любими снимки, четки, моливи и ще тръгне към големия свят. Дано в багажа му да има място и за една бърза рисунка на Баба Вида- като тази, която е любима на неговия баща. Такава, която един ден да го повика по обратния път към неговия роден дом, към родния му край, към България.

Ние- днешният дует на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Силви Сливенов, му пожелаваме да има ярки и незабравими студентски години, в които да диша романтика, близост, топлина. Да намери сродни души, нови приятели, да порасне като творец и като човек. И обличаме нашето пожелание в една ретро закачка на Чочо Владовски- "Живея на последния етаж. В една мансарда- точно под звездите... "

Митко, надявам се тя да ти хареса...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40