Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гост в "Калейдоскоп" е Тереза Лилова, автор на книгата "Михайловградската оперета"

Тереза Лилова: "В читалищния салон останаха 48 мои години"

19
Снимка: Ваня Минева


Днес в "Калейдоскоп" си говорим с Тереза Лилова. Родена през 1935 година в град Малко Търново, област Бургас.

"Момичето, родено в китна Странджа и влюбено в песента, последва сърцето си и се озова в Монтана", казва ми тя. Да, връзката с родния край е много силна, но пък събраните в паметта на душата й спомени от Монтана са толкова много! Идва в града край Огоста през 1958 година. От 1959 до 1989 работи в сферата на културата. И през всичките тези години е част от живота на читалище "Разум".

"В читалищния салон останаха 48 мои години", казва днес Тереза Лилова. Но как влиза в този салон, питам.

"Песента. Песента винаги е била с мен. В прогимназията на моето село Звездец много често имаше вечеринки. А в гимназията в Бургас през коледните ваканции представяхме пиеси в салона на училището. Когато дойдох в Монтана, тогава Михайловград, не познавах никого. Чувствах се самотна. Тъгувах. И потърсих спасение в песента", разгръща назад през годините албума със стари снимки Тереза.

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня МиневаТова "приютяване" в песента слага началото на нейната сценична кариера, която постепенно се превръща в едно от най-важните неща в живота й.

Първата стъпка е участието й в хора за школувано пеене, след това в спектакъла "Ревю на младостта", а после идват ролите в оперетите "Време за любов", "Целувката на Чанита", "Волният вятър", "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Птицепродавецът", "Царицата на Чардаша", "Българи от старо време", "Службогонци", "Графиня Марица"...

Пак заради любовта към пеенето, след залеза на оперетата, Тереза основава групата за стари градски песни "Носталгия".

Почетният знак на Монтана

Признанието на своите съграждани "момичето, влюбено в песента", получава веднъж през 1985 година, когато е удостоена с "Почетния знак на Михайловград" и още веднъж през 2006 година, когато става "Почетен гражданин на Монтана". Но най-голямото признание тя пази в сърцето си- там живеят спомените от репетиции, спектакли, гастроли, срещи с големите имена на българската оперета, нейните роли и сценични партньори... И горещите аплодисменти на пълната зала. Тези спомени тя събира и пази като най-ценно наследство. Записва ги и ги подрежда в папки. За да намерят те след години своето място в книгата "Михайловградската оперета".

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня Минева"През всичките тези 48 години на сцената на читалище "Разум" имаше много любов към музиката. И всеотдайност към публиката. Първата ни оперета беше "Българи от старо време". Беше фурор за града! Всички бяхме много ентусиазирани. Там пях една от клюкарките. Беше 1960 година. Когато през 1979 година повторихме постановката, играх Лила... След толкова години! Нали знаете, като се сложи сценичният костюм и сценичният грим... Затова народът е казал, че жена на ламба не се избира", шегува се Тереза и продължава своя разказ:

"Знаете ли, че в онези първи години в читалищната сграда нямаше отопление. В ляво от сцената имаше един варел, приспособен за печка... Колко ли е топлел?! Ние обаче си пеехме и си играехме. И до сега това ми е болката- искам да го видя още веднъж този салон ремонтиран и пълен с публика. Вече не мога да пея. Но ми се иска да зная, че там някъде, в някое ъгълче, е останал споменът от нашето пеене, от нашия дух, от нашия ентусиазъм. Това беше мечтата и на нашата прима Павлина Папуркова, но тя не доживя... Много ми липсва. Много ми липсват всички. Ние бяхме не само сценични партньори, но и приятели."

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня МиневаСлушаме дуета на Бони и Щаси, от оперетата "Царицата на чардаша", в изпълнение на Александър Мутафчийски и Катерина Тупарова. Тереза Лилова отваря своята книга на последната страница- там е пожеланието на Мими Балканска:

"На Щаси- Тереза Лилова, от Щаси- Мими Балканска, с много обич и пожелание да има това, което имах аз в моя дълъг живот на сцената. Успех!"

Тереза Лилова затваря книгата и ми показва предната корица:

"Виж сега- това е сцена от "Бедният студент". Всички дами са с рокли с кринолин, всички са с перуки, мъжете са с хусарски униформи... Това не е "самодейност"! Играхме тази постановка пред Тодор Живков, а той, в познания му стил, ни направи комплимент с шега: "Ха-ха-ха! Аз не помня да съм подписвал да има професионална оперета в Михайловград!" В книгата съм включила рецензии на известни музиканти за нашата работа. Тя не беше "някаква си самодейност"... Виж снимките от "Целувката на Чанита". Преди да започнем да репетираме, ни заведоха да гледаме постановката- още след представлението си разпределихме ролите", връща се назад в годините Тереза.

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня Минева"Сезонът се откриваше на 1 октомври. Но още от пролетта на предната година се знаеше какво ще играем. И се почваше с подготовката- ноти, режисьори, костюми. Имахме страхотна шивачка на костюми. Обикновено по 5-6 месеца сме готвили една оперета. Най-скоростно сме правили "Веселата вдовица". Коста Наумов беше режисьор. Дадоха ни клавира пролетта. И ние цяло лято репетирахме- имахме страхотен корепетитор- Жозефина Люцканова. Премиерата ни беше на 18 ноември."

Прелистваме страниците на книгата на Тереза Лилова "Михайловградската оперета". Като автор, тя се е постарала да намери място за всички свои приятели и сценични партньори от онова време. Разказва ми за работата с проф. Руско Русков, с Арон Аронов, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Петър Щърбанов, Юлия Винер-Ченишева, Димитър Ченишев, Камелия Балтаджиян.

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня Минева"Столичните светила с удоволствие гостуваха в наши спектакли", казва ми Тереза и виждам как в очите й светва отново пламъчето на младостта.

Защо падна и повече не се вдигна завеса михайловградската оперета?

"Причините са комплексни. Няма достатъчно любов. Защото най-важно е отношението. Формалната причина беше, че няма салон... Когато ние играехме в читалището, в един салон бяха и театърът, и киното. Всеки от нас работеше. Репетирахме вечер. Общо в организацията бяха може би над 120 човека- само в хора бяха 80 човека. Прибавете оркестър, технически персонал... Иван Петров беше с нас на всяка репетиция. Чакахме до 10 часа вечерта да свърши втората прожекция, да се вдигне екранът, да се подреди сцената и да започнем ние. Кажете ми сега кой би направил нещо такова? Имаше цели семейства, които участваха. Сутрин на работа, вечер на репетиция... 

Книгата на Тереза Лилова, Снимка: Ваня МиневаЛишавали сме от внимание децата си. Да, хората ни оцениха. Но ние си останахме обикновени момичета, които обичат да пеят", казва субретката на михайловградската оперета Тереза Лилова.

Заедно със слънчевото момиче, което обича да пее, разлистихме страниците на мемоарната й книга "Михайловградската оперета".

За финален акорд в предаването днес избрахме дует на Лиляна Кисьова и Видин Даскалов от оперетата "Време за любов".

С надеждата, че винаги може да се възкреси онази "любов необяснима" към сценичното изкуство на хора като Тереза и нейните приятели от онези златни години...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40