Катерина Ненчева: "Не съм в синхрон- светът е толкоз странен..."

"Обичам цветята. За мен те са знак за Божието присъствие в живота ми. През много неща минах. Бях мечтател. Имах амбиции. Бях бунтар. Бях атеист. Бях отчаяна. Бях уморена. Дали това бяха моите изпитания по пътя към Божия храм? Може би..."

Не очаквах това признание. Приятелите на Катя предпочитат да я припознават преди всичко чрез яркото й чувство за хумор и дарбата й да реди с лекота словесни шаржове за всякакъв повод и случай... Но това е тя- усмихната и тъжна; разгневена, но прибрана в себе си; влюбена в красотата; грижовна до всеотдайност, но и до болка пряма, когато чувството й за справедливост е накърнено; слънчева и тревожна...

"Не съм в синхрон- светът е толкоз странен", признава Катя в едно свое стихотворение.

За да я усмихнат, момичетата от литературен клуб "Иван Деспотов" започнаха посветеното на Катя издание на литературния салон с нейни сатирични творби. А ето как я представи Диана Сиракова:

"Това е поетичен шарж, един словесен портрет, събран от отделни фрагменти от стихове на Катя, включени в "Цветни водоскоци". Хрумна ми да го направя, защото тя има много силно чувство за хумор и бях сигурна, че ще й допадне. Особено харесвам редчето с "житейската естрада"- поетът си е точно там, в житейската естрада. Мисля, че това е тя- неразгаданата Катя. Разнолика. Разностранна. Малко тъжна- като всеки поет."

"Реших в пети клас да пиша книга. Тя започваше така: "Класът бръмчеше като разтревожен кошер." Написах две страници голям формат и до там първото ми произведение свърши... Доколкото си спомням, исках да опиша едно момченце, което харесвах. Той трябваше да е героят, който е в центъра на този клас."

Прозата се оказала не достатъчно подходящ модел за изразяване на чувства и Катя изоставила това занимание. Към писането се върнала след 25-тата си година, когато се раждат първите й стихове.

"След първите няколко опита, аз се осмелих да отида в клуба на видинските писатели. Запознах се с Ненчо Славчев, Петър Хаджипетров, Борис Нинков. Борис Нинков ме насърчи да пиша. Подкрепи ме. Насочваше ме. Там за първи път слушах стихове на Диана Сиракова- едно от тогава чутите стихотворения обичам и помня и до днес- "Три кестена в джоба"... Не се осмелих да прочета нещо свое. След няколко месеца спрях да ходя там. Помня, че Борис Нинков ме попита защо не посещавам клуба, а аз казах, че човек има тежки периоди в живота си, в които не му е до това... Помня думите му, които осмислих едва след години, че точно тогава творчеството е най-силно. Защото поезията може да го спаси, може да бъде отдушник на болката, може да бъде пречистваща изповед на душата", разказва ми Катя.

А ето сега да си спомним и любимото й стихотворение от Диана Сиракова:

Три зеници от есен
и денят ми изглежда
много ясен и лесен.
Три кестена в джоба-
и светът е различен,
вече няма съмнения,
а пък ти ме обичаш.
В жълтоликата шума
ровя с пръсти щастливи-
знам, това е заблуда,
но нали е красива?
Окована от времето
във съмнителни вести,
търся в нещо да вярвам-
та дори и във кестени.

Професията на Катя е свързана с деца. На учителството тя гледа като на призвание, а не като на препитание. Може би затова толкова се вълнува, когато питам за работата й в детската градина.

"Страхувам се за днешните деца. Тези филмчета с насилие, вещици, зомбита, чудовища... лошо им влияят. Убедена съм. Не се отказвам да ги провокирам и постоянно се опитвам да измислям начини да говорим за доброто по достъпен за тях начин. Но не винаги се получава. Дори през последните години в повечето случаи не се получава... Струва ми се, че и в семейството така ги учат- да са силни, да мачкат, за да не бъдат смачкани. Децата разпознават добро от зло, но в игрите си повечето от тях предпочитат да бъдат злите герои, защото са по-силни и побеждават", признава Катя. Иска ми се да я питам за класическия щастлив край, в който все пак доброто надделява, но се сещам за безконечните продължения, в които злото се самовъзражда и всичко започва отначало и се отказвам. Защото този процес и аз самата съм наблюдавала и ме е страх от отговора...

"Добротата, наред с милосърдието, е основна християнска ценност. Те са едно- човек, когато е добър, той е и милосърден. Както не може да е милосърден, а да е лош... За съжаление в нашия съвременен свят няма много милосърдие. Щастлива съм, когато научавам за млади хора, които помагат- със средства, с труд, на изпаднали в беда. Имам надежда, но не смея да правя обобщения- защото това са по-скоро отделни случаи на индивидуален избор. Вярвам, че това е в резултат на обръщането на отделни млади хора към християнските ценности. Млади хора, които са осъзнали, че материалният успех не е достатъчен за постигането на хармония в живота. Смея да вярвам, че те така възпитават и децата си", продължава темата Катя. А дали словото, мереното слово, може да бъде съюзник на доброто в тази съвременна приказка?

"Фактът, че се чете поезия, е обнадеждаващ. Моята книжка "Цветни водоскоци" е в три части- Посоки, Любовна аритмия и Разноцветие. В първата част са стихове за моя поглед за нещата от живота, за ценностите. Може би ще е любопитно едно мое признание- любовна поезия започнах да пиша на стари години. А хората я харесват", казва с дяволита усмивка Катя

От срещите ни някога така горещи,
остана само есенна тъга,
пламтящи спомени догарят в стари свещи,
и в шепот на изсъхнала трева.
Така те помня- миг от младостта ми
и кули съградени от мечти,
останки от зарасналите рани
и клонки от прекършени гори.
Годините пътуват съкрушено
оставени по пътища и дни,
във касичка заключих аз смирено
любов, оставила до днес следи.

"Моя любима авторка е Емили Дикенсън. Често си я препрочитам. Тя е моят извор за доброта и човечност. Дори и наранен, човечният, добрият човек, е силен. Както и да върви светът, каквито и нещастия да ни се случват, аз вярвам в силата на доброто. Вярата ни учи на добро", продължава своята изповед Катя. Тя слага своята оптимистична точка на разговора ни днес с едно поетическо намигване: "Малките събития- те правят живота".

А сега ми позволете да ви представя и моя избор:

"Шепот на градина", из "Цветни водоскоци"- книжка, събрала стихове с дъх на живот, подредени от думи усмихнати и гневни; топли и остри; молитвено искрени; възторжени; носталгични и категорични; думи, приютили спомени, надежди, вяра. Думи, родени в сърцето на една жена, която живее с широко отворени очи, чисто сърце и непобедена от годините слънчева усмивка. Катя. Тя лесно ще ви предразположи да се засмеете, да се отпуснете, да се разплачете... За да останем хора, независимо от времената и обстоятелствата. В късния съботен следобед ние- днешният дует на "Калейдоскоп"- водещата Ваня Минева и тонрежисьорът Силви Сливенов, ви оставаме с пожеланието да имате в живота си поне един такъв прям, точен и чувствителен човек като Катя.