Великденска разходка до Изворския манастир

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Фрагменти от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Този ден е тъжен сам по себе си, погледнато от човешка гледна точка, но погледнато от позицията на Църквата, той е един ден, който слага началото на пророческите предсказания. На този ден се случва едно събитие, което 2000 години Светата църква почита в своя календар" - така архимандрит Василий започва своята беседа за най-тъжния за християните ден- Разпети петък.

За съжаление, младите хора свързват Великден с боядисването на яйцата, с обикалянето на църквата, с по-зрелищни неща. Защо е така?

Снимка

Манастирите привличат хората, някои от тях ги посещават по религиозни причини, други като туристически обекти. Вие сте игумен на Изворския манастир от 2004 година. Как се стопанисва манастир в днешно време?

"Оказва се ,че европейските програми са единственият вариант, който можем да използваме в днешно време, за да подобрим базата и както се казва, манастирите да изпълняват своята религиозна, възпитателна, културно-просветна и туристическа дейност. Ние кандидатствахме и успяхме да спечелим проект, благодарение на екипа минахме през една тежка бюрократична машина и сега манастирът изглежда добре. Разделихме ремонта и реконструкцията на етапи, решихме, че така по-лесно ще се изпълни, така и стана. Първият етап беше вертикална планировка на дворното място и ремонти, и реконструкция на църквата. Ремонтът на манастира и църквата започна още с моето идване през 2004 година. Със съмишленици, дарители, приятели и волни пожертвувания на симпатизанти започнахме полека-лека да възстановяваме първо легловата база и подобрения в битов план, за да може, когато идват поклонници, да има условия за тяхното оставане и пребиваване. В момента манастирът разполага с 24 места, това са 6 стаи с по 3 легла, със самостоятелни санитарни възли, апартамент с кухненски бокс, с телевизия и интернет.

Снимка

Колко монаси живеят в манастира?

"За голямо съжаление съм сам. Има приходящи от време на време, но повече от един месец не се задържат, защото средствата са оскъдни. Обикновено всеки първо поставя въпроса за заплащането, а нещата в Църквата са сложни от финансова гледна точка. Самият аз не съм получавал трудово възнаграждение, а трябва да се явявам в ролята на работодател и да заплащам на някой друг. Колкото до насъщния хляб, винаги може да се осигури, но там освен права, имаш и отговорности, а в днешно време май всеки си търси правата и не иска да има отговорности, и да има задължения. В този смисъл аз съм сам в манастира, дай Боже да се намерят млади хора, желаещи да поемат по този не лек, но спасителен път. Защото в крайна сметка животът и мисията на човека, не е да трупа богатство, а да спаси душата си."

Как оцелява манастирът?

Снимка

С какво манастирът привлича хората?

"Той първо не е атракция. Винаги всеки е добре дошъл, воден от добри помисли и намерения. На всеки може да му бъде прочетена молитва за здраве, благополучие и успех. В манастира има едно аязмо, за което легендата разказва, че едно незрящо овчарче от Шипот, преди много столетия, пасяло стадо с кози около това изворче, паднало в това изворче и до вечерта прогледнало. И до ден днешен аз съм свидетел как много хора идват и си измиват очите и пият от водата, и получават облекчение. За съжаление, никой не описва тези случки, като хронология. В манастира идват хора от цялата страна да им се прочете молитва за здраве, да си измият очите и да си налеят от лековитата вода.

Ако човек идва не от религиозни подбуди, а от чисто туристически, в съседство на 15 километра се намира язовир Дреновец, на 18 километра е пещера Магура и Рабишкото езеро, на 24 километра са Белоградчишките скали, пещера Венеца е близо. За съжаление, гостите на манастира са повече от вътрешността на страната, а не от нашия регион. Това е жалката констатация."

Снимка

"Злоба, завист, обзела всички до някакво безумие, особено в тази част на страната. Защо ако някой тук реши да направи нещо, 10 други ще скочат да му пречат? Бях в Монтана, жив град, а във Видин- нищо. А е бил царство-господарство, на плавателна река, на три митници, плодородна земя… Явно човешкият ресурс е проблемът. Едно населено място го правят хората, не къщите. Един млад специалист с 600 лева, как да го задържиш тук?!"

Накрая нашият разговор завършва с поканата:

"Когато имате гости, ги доведете в манастира!"