"Добър ден, акушерке!"

5 май се отбелязва като Международен ден на акушерките. Професионалният празник е въведен през 1991 година, за да  насочи общественото внимание към значимостта на акушерската работа - трудна, отговорна и в същото време много благородна.

Акушерката е жена, квалифицирана в оказването на помощ на раждащите жени, каза Анриета Петкова, старша акушерка на Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин. Тя обясни, че акушерството е сравнително ново понятие, въведено през времето, когато раждането на децата постепенно се пренася от дома на родилката в болницата.

16 акушерки работят във видинската болница. Водещите принципи в тяхната работа са човешко отношение към майките и бебетата и професионализъм. При всяка бременност и всяко раждане стандартът трябва да е еднакво висок, смята Анриета Петкова:

"Раждането не е просто медицинско събитие, а начало на живота на една жена като майка. А жена, която е посрещната с уважение и взима решение сама за себе си, е много по-вероятно да стане силна и уверена майка, отколкото ако е унизена и унизявана в този момент. Ние, акушерките, имаме способността да дадем на едно бебе и една майка най-добрия възможен старт в живота. Това става по два начина - чрез човешкото отношение към жените и като прилагаме пълния капацитет на уменията и знанията си..."

Задължително е на акушерките да се осигури известна свобода да организират собствените си дейности, каза още  Анриета Петкова. Тя посочи като важен фактор за развитието на професията заплащането на труда, което в момента е ниско и българските акушерки оцеляват трудно със заплатите, които получават.

Най-голямата оценка за работата на акушерката е уважението и благодарността. Това каза Лозка Маркова, връщайки се в спомените си отпреди повече от 40 години, когато започва работа във видинското село Градец.

"И сега се чудя дали бих поела в този момент тази отговорност - без лекар, самостоятелно, имаше по 70-80 раждания. Родилният дом се помещаваше в една стара къща. Килерът беше за родилна зала, а стаята - за родилно отделение. Но се раждаха деца. След това се преместих в Брегово. Там ражданията бяха над 100. Имаше 2 акушерки... През 1968 година ме прехвърлиха във Видин. Тогава ражданията тук бяха близо 2 000 годишно. Имаше много добра организация, работехме с голям ентусиазъм, с голямо желание и всеотдайност... Ние се радвахме на уважението на раждащите жени и смятахме, че ни оценяват. Това ще го докажа, защото и сега ми се случва, вървейки из града, да ме срещне някоя жена и да каже: "Добър ден, акушерке! Знаеш ли, аз съм родила при теб?!"

Акушерката помага на жената не само по време на раждането, а и след това, за да я изгради и направи майка. Акушерката няма работно време, тя трябва да е бодра и работоспособна и през деня, и през нощта. Това е най-прекрасната професия, убедена е Лозка Маркова:

"Професия божествена. Тази професия е толкова стара, т.е. откакто е създаден човекът. Безкрайно съм щастлива, че избрах тази професия и имах възможност да посрещам живота най-напред и да го поздравявам: Добре дошъл, живот, на тази Земя!

Искам да поздравя всички работещи акушерки и тези, които са изминали професионалния си път, с празника на акушерката. Не мога да не поздравя и майките - тези прекрасни създания. Честит празник!"