Възклицанието на апостол Тома "Господ мой и Бог мой!" да грее в сърцата ни!

Както ще видим в светото евангелско четиво, Спасителят се явил на учениците Си, но ап. Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!"(Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Евангелският текст в днешния неделен ден е: "А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име."

Днес почитаме още и паметта на св. ап. и ев. Йоан Богослов и на преп. Арсений Велики.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото посланието на св. ап. Йоан Богослов /1 Йоан 1:1-7/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 20:19-31/.

В рубриката "Съвременна Библия" - "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!" Попитах хора, които ме поздравиха с радостния християнски поздрав дали наистина вярват в това, което казват. Получих очаквано негативен отговор. Да, ние говорим неща, в които не вярваме. Истината е, че принципно тази постановка се нарича лицемерие. Лицемерието в гореописаната ситуация се счита за инертно и безвредно. Какво толкова важно, че ще кажеш: "ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!" без да вярваш, че Христос наистина е възкръснал от гроба. Защо тогава се сърдим на хората, които строят лошото ни правосъдие и лошото ни политическо управление? Те просто говорят неща, които не вярват. Не! Лицемерието, във всяка своя форма, има сила да осакатява характери, убеждения, решения и целия живот. В Томина неделя ще си спомним, че Бог обича искрените хора. Тома, когото наричаме Неверни, бил искрен човек. Исус се явил на искрено невярващия и грешен Тома, и му показал раните в ръцете си. В Библията има много събития, описващи Божията спасителна любов към грешни, страхливи, малодушни, слаби, невежи и дори невярващи хора. Такъв момент за лицемерите няма. Опитвали ли сте да обичате лицемер? Това е толкова трудно! Никога не знаете какво мисли, винаги крие истинските си мотиви, няма как да се облегнете на думата и решението му. Да бъдеш искрен човек се оказва най-важно постижение, което днес е нужно да гоним с доста усилия! Струва ли си?