Зад обектива: Кенан Тахирович

"Още от дете, на въпроса какъв искам да стана, винаги съм отговарял, че искам да правя филми. Не да съм под прожектора, а там- зад кулисите, зад обектива... Да съм скрит. Да наблюдавам. да си работя моята работа. И да превръщам в реалност моите си идеи за света, за живота, за взаимоотношенията между хората. Искам да изследвам психиката и поведението на човека, особено когато е притиснат, застрашен, несигурен. Когато е на ръба да изгуби контрол над съвършено балансирания от Природата механизъм, наречен душа", ми казва Кенан. И ми признава още, че е доста критичен към всичко, което вече е направил през годините до тук.

"Повечето работи, които правя, ги харесвам за кратко. После почвам да им откривам недостатъци. Винаги искам да надградя, да вдигна летвата. Или ще съм на най-високото ниво, или никъде. Отчитам това като свой недостатък, който се опитвам да накарам да работи за мен", обяснява ми младият мъж.

"Киното е моята страст. Винаги съм го знаел", казва Кени. И от години следва този път. Всичко, с което се занимава, е подчинено на тази страст- художествената фотография, видеоклиповете, театралното изкуство, работата с видеокамера, създаването на театрални афиши, изработката на късометражни филми. Разбира се, и гледането на много филми. Харесва. Не харесва. Анализира. Сравнява. Любимите му български филми са "С деца на море"- на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви, и "Време разделно" на режисьора Людмил Стайков, оператор е Радослав Спасов. От чуждите- харесва филмите на режисьора Кристофър Нолън, британско-американски режисьор, сценарист и продуцент, носител на наградата "Хюго". Известни филми, режисирани от него, са "Мементо", "Батман в началото", "Престиж", "Черният рицар", "Генезис". Но е и почитател на филмите на Скорсезе, Клинт Истууд, Дарън Аронофски, Джеймс Камерън. За Кени запознаването със стари продукции и следенето на нови е част от процеса на избор къде да избере да кандидатства за специалността кинорежисура. Решението взема преди около година и половина. Избира четири престижни университета в САЩ и започва подготовката на порт фолио за всеки от тях. Без да търси помощ от никого.

"През януари 2015 година започна моята подготовка за кандидатурата- точно една година преди крайния срок за подаване на документите. Преминах през два изпита, отделно писах мотивационни писма и есета- според изискванията на всеки университет. Много е важно да си точен, да спазиш стриктно посочените за специалността условия за кандидатстване. В комплектите от документи трябваше да има академични справки, късометражни филми, сценарии...", споделя Кени.

Днес той е приет да учи точно там, където най-много е искал. Щастлив е, защото е работил много за този успех- от близо 7000 кандидати за неговата специалност, приетите са само 120. Но е и малко тревожен, защото, както сам той казва, приемането му не е един щастлив край, а едно голямо начало. Но и едно приключение- Кени не се е разделял за дълго от семейството си, а сега ще ги дели цял един океан... Трябва да мисли и за учебните такси. Има уверения, че за първия семестър има спонсори и обучението му ще е безплатно. После ще трябва да се доказва и да се бори за следваща и следваща стипендия.

"Със желание и с мотивация всичко става", казва Кени. И благодари на Иван Рангелов и Ники Янев, които играят в късометражния му филм "Ескапизъм" (бягство от реалността).

Филмът като жанр е психотрилър-мистерия. Защото е уверен, че точно филмът е спечелил вниманието на изпитната комисия в Южно Калифорнийския университет.

"Труден човек съм понякога. Не обичам да съм заобиколен от много хора. Не обичам да съм в центъра на проблемите. Ако преценя, че е възможно, оставам извън тях, като страничен наблюдател и анализатор. Не съм склонен да рискувам- обичам да стоя на сигурно. Тръгвам на риск, само когато съм сигурен, че си заслужава- както стана с кандидатстването в САЩ. Вярвам в Съдбата и че нищо не е случайно. Не съм религиозен, но вярвам, че все Някой е създал целия този абсурд, наречен живот. Всичко, което правя, го правя по свой собствен начин. Главната ми мисия е да остана емоционално и психически стабилен. Защото това е най-голямата мощ, която бих могъл да притежавам, с каквото и да се захвана. Определям се като човек, който е способен да скочи в дълбокото и да изплува на повърхността, но и като човек, който при следващото "скачане" няма вече да е спонтанен, а много добре ще обмисли ходовете си", признава Кенан.

Нека сега и аз да направя едно признание- как се запознах с Кенан. През юни 2015 година отидох във видинския драматичен театър, малко преди премиерата на пиесата "Клуб Закуска", разработена специално за Младежката театрална студия, с ръководител Ирина Флорова-Капелова. Сюжетът е обичаен и много актуален- няколко гимназисти са наказани да останат в библиотеката след училище, като наказанието включва и писането на есе. Някои от вас са гледали едноименния филм. Но дали в пиесата всичко е взето огледално от филма? И дали нашата- българската действителност- все пак не е променила нещо в познатия американски сюжет? Ето как ми отговориха тогава младите актьори, един от които бе Кенан.

"За вас сме Умния, Спортиста, Отчаяната, Принцесата и Престъпника. Така се възприехме и ние един друг в събота, в 7 сутринта... Колкото и да се правим на различни, ние много се доближаваме един до друг. Просто има стереотипи, които ни пречат да се възприемем такива, каквито сме..."

"Всеки от нашите герои има своите проблеми, които имат общо с проблемите на другите до него. И там е общата ни територия за общуване. Всичко е битка- млади срещу стари, ученици срещу учители, деца срещу родители... Е, битките са до време."

"Не, не всичко е битка. Важно е да се общува. Ние говорим за едни и същи неща, но на различни езици. Но освен да си говорим, трябва и да се слушаме. И най-вече да се чуваме един друг. Нечуването е голям проблем! Трябва да има разбирателство- като в едно голямо семейство- всички сме различни, но живеем общо. За да бъдеш разбран, трябва да посвалиш бариерите, да поотвориш черупката. Да изразяваш какво чувстваш- за да те разберат. Затварянето в себе си е защитна реакция."

"Затворени в едно малко пространство, учениците нямат избор да не общуват. Веднъж започнали да си говорят, те постепенно стават едно общество. И в понеделника може би всички те ще са вече приятели? Кой знае...", ето такива са шарените позиции на актьорите, които по афиш са: Борислав Павлов, Богомил Богомилов, Кристина Кръстева, Кенан Тахирович, Катя Асенова, Раяна Михайлова и Станислав Борисов.

"Младежката театрална студия ми даде много. Според мен, за да влезеш във филмовата индустрия, трябва да познаваш театъра. Защото там е започнало всичко. Бях там, защото исках да разбера какво е да изпълнявам поставена ми сценична задача, да си пренастроя психиката така, че да бъда друг човек, да не съм аз. Най-важното, което научих, е дисциплината. Много благодаря на Ирина", признава Кени.

"Кенан има много богато въображение, не се притеснява от сцената, доста импровизира... Какво да му пожелая на Кени? Той е един многостранен талант. Занимава се и с фотография- част от афишите на последните ни спектакли са негово дело. Има много интересно виждане за самия сюжет, когато прави снимки за афишите. За мен е много тежко сбогуването с порасналите деца от нашата младежка студия. С всяко поколение боледувам тази раздяла. Пожелавам на Кени да е щастлив в това, което е избрал да работи. Да. Да е щастлив", казва директорът на видинския Драматичен театър и ръководител на Младежката театрална студия Ирина Флорова-Капелова.

Скоро видинският период от живота на Кенан Тахирович ще отиде в графа минало. Но тук остава неговото детство, неговите първи приятели, неговите съученици- хора шарени като мислене, светоусещане, амбиции и страсти. Кенан завърши видинската гимназия с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" в класа на Валя Александрова. Това е същият този клас, който в деня на сбогуване с училището изпълни двора на гимназията с цветовете на  народни носии. Калоян Кръстев и Станислав Борисов дават идеята:

"Видях един такъв клип в интернет- около 30-тина млади мъже пресъздават традиционна българска обстановка с танци. Грабнаха ме. Предложих го на моите съученици. И започнахме. Боби и Ивайло Кехайов ни помогнаха. И стана. Щом човек иска нещо, може. Бъди сериозен. Бъди последователен. И нещата ще се получат."

Това е класът на Кенан. А ето какво му пожела класната Валя Александрова:

"Аз си харесвам Света да е шарен. И имах възможността да имам такъв клас- в него бяха събрани невероятни хора, от различни точки на различието, които съжителстваха прекрасно, които са пример за равен старт и равни възможности за реализация. Кенан е човек с абстрактно мислене. С ясни амбиции. Човек, който постига методично и с много труд поставените цели. Позволявам си да си помечтая, че когато Кени стане един от големите режисьори на Холивуд, от тук- където е расъл и учил, ще започне най-големият филм на неговия живот."

А Кенан, макар и гражданин на Света, беше точно толкова развълнуван от ритуалното сбогуване с училището, колкото се случва това на всеки на неговата възраст...

"Иска ми се всичко да започне отначало. Защото това беше всъщност нашата 12-годишна почивка. Сега започва трудното."

Да, за Кенан Тахирович Америка днес е много по-близо и е съвсем реална. Момчето, родено в Черна гора, което отрасна във Видин и сякаш неусетно от дете стана млад мъж, докато учеше, боядисваше оградата и играеше на сцената с връстниците си от Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков", вече е студент в специалност филмова режисура в Южно Калифорнийския университет. Ние сме горди с него, защото той е нашето момче в Лос Анджелис. Кени има планове, амбиции и мечти как да опознае и покори Америка. Нека и Америка го опознае и признае така, както се е случвало с големите таланти във филмовата индустрия, тръгнали към Холивуд от Стара Европа. На добър път, млади момко, и дано жив и здрав някога отново се върнеш у дома- при своите, по местата, на които си отраснал, при детските спомени... С пълно сърце и удовлетвореност, че правиш това, за което мечтаеш и си този, който винаги си искал да бъдеш.