За учителя с любов

Музика, фотография, поезия са част от любимите занимания на Колетка Павлова. Тя обаче на първо място поставя връзката си със земята.

"Моето детство започна в село Мадан, тогава област Михайловград, сега Монтана. С препечената филийка, с тичането по прашните селски пътеки, с големите едри звезди нощем... Майка ми беше самодейка в читалището- учеше ни на песни. Двете със сестра ми заспивахме с приказки, разказани от моята баба. И сега е пред очите ми онова пламъче на селската печка, което подскача по тавана и чувам гласа й, който в тъмното разказва... Няма как да се забрави това. Може би това детство предопредели решението ми да стана учител", връща се назад в годините Колетка. Казва ми, че е била прибрано и скромно дете, но и не чак толкова, защото като по-голяма е избрала да тренира военно-приложен многобой.

"Има сходства със зимния биатлон, но се бяга през пресечена местност, с пушка на рамо, три гранати и специално снаряжение... Тренирала съм акробатика, спортна гимнастика. В студентските години продължих в "Спартак" Плевен със стрелбата и бягането. Покрих нормативите за кандидат майстор на спорта. До момента, в който се омъжих и дойдох във Видин", разказва моята събеседница.

"Първият ми избор на съпруг не се оказа точният и се наложи след първите седем години да отида на поправителен и доста време сама да си гледам децата", шегува се Колетка днес, след като са минали достатъчно години, които да я отдалечат от онзи период от живота й, през който не се е чувствала уютно и е събирала кураж да направи промяна. Промяна, която й носи мъжът, който и сега е до нея- Гришата. Той ли внася музиката в живота й?

"Музиката беше в живота ми още преди музикантът да влезе в него. Музиката е всеки ден с мен. Сред сегашните ми второкласници имам страхотни певици. Гришата ми подари колона с безжични микрофони и всяко междучасие пеем. Най-тежкото при нас, началните учители, е раздялата с децата в четвърти клас. Всеки път си обещавам, че няма толкова да се привързвам. Но не става. Всички те са мои деца. Толкова време сме заедно, че не е възможно да не се привържеш и да не ги заобичаш като родни. Ти живееш с тях", признава Колетка Павлова. Човек, който с любов отглежда своите малчугани и прави всичко възможно те да се чувстват добре както в клас, така и след учебния звънец. Нейните ученици танцуват, пеят, пишат стихове, участват в театрални спектакли, рисуват, участват в конкурси и олимпиади. Поколения наред те са ядрото на ръководения от поетите Диана Сиракова и Ненчо Славчев литературен клуб "Иван Деспотов".

"Децата трябва да се забавляват, за да научат повече", убедена е моята събеседница. И през смях ми разказва за едно домашно, в което нейните момичета и момчета написали, че много обичат да идват на училище, защото много се смеят в час. Домашно, което леко я притеснило- да не би да бъде криво разбрано казаното от децата!

"Когато усетя, че им доскучава, търся нестандартни решения- те са различни, според класа и децата. Римувам, изиграваме като театрални сценки това, което трябва да се научи. Задавам неочаквани въпроси", обяснява Колетка.

"Децата винаги могат да ти върнат усмивката. Но ти също трябва да направиш усилие за това. Моята майка казваше: "Когато влизаш в училище си помисли, че всички твои ядове са събрани в едно чекмедже. Ритни го назад и влез при децата с усмивка." А децата ти дават огромната си любов и енергия и ти връщат силите, каквото и да ти се е случило", казва Колетка. Така стигаме до поезията и фотографията:

"Обожавам да снимам. Фотографията е лов на мигове. За мен това си е пристрастяване. Хубаво пристрастяване. Природата, човешките отношения, всичко, което се случва в нашето училище и в полето на културата в нашия град- това са моите предпочитани сюжети. Както и в поезията. Държа на истината. Държа на искреността. Благодаря на моето училище, че издаде първата ми стихосбирка- "Неведоми пътища". В нея са събрани някои от любимите ми неща. Имам публикации и в национални издания с творби на учители. Обичам да съм сред природата- да я чувствам, да пиша за това, което чувствам. Вярвам, че тя ни прави по-добри."

Гост в "Калейдоскоп" бе Колетка Павлова- учител във видинското училище "Любен Каравелов". На нея и всички, които всеки ден влизат в българското училище- нека е честит празникът на българското слово!