Столетникът дядо Илия-шивача от Делейна- орисан да оцелява

Въпреки тежестта на стоте си години, дядо Илия е запазил завидна памет. Малко трудно, но увлекателно разказва за нерадостния си живот- роден без баща и от малък сирак- баща му- Флоро Йонов Гогов загива в Първата световна война, без да го види, като оставя сираци него и трите му сестри. Дядо Илия е орисан да оцелява при всякакви обстоятелства- майка му- баба Кола, се омъжва повторно и напуска дома си. Малкият Панталей ходи до обяд на училище, след обяд пасе кози- затова стига едва до 4 отделение. Учил е в местното училище и до днес помни първите си учители- Иван и Гена Симеонови. Отрано столетникът е усвоил шивашкия занаят- чиракува в шивачницата на майстор Станко от Гъмзово. Става шивач за цял живот, основно със шивачество прехранва семейството си. 

Оцелява и във войната- по време на Втората световна война е пленен на територията на Югославия, но на път за лагера за военнопленници в Солун, камионът е бомбардиран и дядо Панталей успява да избяга. Смятан е за дезертьор, но впоследствие е освободен от военна служба. Връща се в Делейна, известно време се занимава със земеделие, след което постъпва в интендантството като шивач, където шие офицерски униформи. По-късно започва работа в шивашкото предприятие "Боян Чонос", където се и пенсионира. Продължава да шие и след пенсионирането си. Доскоро е практикувал занаята си. Това, което го измъчва е, че не вижда и трудно чува. Иначе не е боледувал, и до сега си пийва- по чашка винце- обед и вечер. 

Има син Цветан, две внучки- Жулиета /лекар в София/ и Бисерка /инженер-химик в АЕЦ-Козлодуй/, четирима правнуци /две момчета и две момичета/ и двама пра-правнуци /Момчил и Изабела/. Никой не е наследил занаята му, но всички помнят "уроците" на дядо:

"Трудолюбие, упоритост и постоянство- това е най-важното, което помня от него.... За мен той е дядото, когото помня с много добро, пазя мил спомен от детството си... Научи ме, че всичко се постига с труд... Трудолюбие и изконните ценности- да правиш добро, да не крадеш и да не лъжеш.... Винаги е бил скромен... Винаги ни учеше на трудолюбие- това помня, и безкрайното му спокойствие. Имаше мъдростта по особен начин да ни предава житейските си уроци, които се предават по естествен път. Научи ни тези уроци така, че и ние да ги предадем на нашите деца..."

Обичан от близките си е дядо Илия-шивача, не се оплаква от грижи и внимание. Тържеството за стотния му рожден ден, съвсем естествено, го развълнува до сълзи. Призна, че много би искал да вижда, за да може да поработва- и в градината, и на машината, купена някога на старо- "Сингер", запазена и до днес. А на въпроса ми какъв подарък иска за стоте си години, той без да се замисли, отговори: "Искам Господ вече да прибере душата ми... Така ще намеря спокойствие, защото вече нито виждам, нито чувам...Трудно ми е да живея така..."