Христос е светлината на света, Който чрез Светият Дух ни учи на спасение и вечен живот

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици. Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Светия Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източника на живота.

Евангелското повествование ни предава: "А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?  Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота."

Господ Иисус Христос е светлината на света, Който чрез Светия Дух ни учи как да се спасяваме и да наследим вечен живот.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите Апостоли /Деян. 2:1-47/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 7:37-52, 8:12/.

В рубриката "Съвременна Библия" – в деня Петдесятница ще ви разкажа историята на неврохирурга д-р Пол Каланити. Тези дни книгата му "Когато диханието се превърне във въздух" (When breath becomes air)достигна да бъде номер едно в бестселър класацията на престижното издание "Ню Йорк Таймс". Историята на д-р Каланити е малко тъжна, но утвърждаваща надеждата в Христос, нашия Спасител. Миналата година Пол умира, покосен от рак само на 37 години. Превъзходният му ум печели магистърски и бакалавърски степени в три от най-великите световни университета - Станфорд, Кеймбридж и Йейл. В един миг научната мисъл го води далеч от християнската му вяра и той прегръща идеите на модерната мисъл и по специално атеизма. Задълбан в науката той започва пътешествие, в което преоткрива простичката истина: "Ако трябва да повярваме, че науката не осигурява обосновка за съществуването на Бога - пише той, то тя не осигурява и обосновка за какъвто и да било смисъл да изживееш живота си." Д-р Каланити е ясен: има Бог - има смисъл! Няма Бог - няма смисъл! Срещу идеята на д-р Каланити стоят умове като гения на физиката Стивън Хокинг. В книгата си "Великият дизайн" той пише: "Понеже законът за гравитацията съществува, то вселената не само че може, но и реално се е самосътворила от нищо. Спонтанното сътворяване е причината, че има нещо, че съществува вселената, че ни има и нас!" Един от двамата учени е прав. Според единия сме Божии синове, роден с небесно заложена цел. Според другия сме случаен продукт с всичките му последствия. Има ли последици мнението ви по въпроса и касае ли личния ви живот?