След училището

На гости в Радио ВИДИН са Валентина Александрова, учител по История и цивилизация и класен ръководител на 12 "б" клас в ГПЧЕ и Румяна Йорданова, преподавател по Български език и литература и класен ръководител на 12 "б", с профил "Музика и изобразително изкуство" в училище "Св. Св. Кирил и Методий", учениците Елена Еленкова от 12 клас на училището по изкуства, и Зорница Евгениева и Анна Николова от английската гимназия.

С момичетата говорим за това какво предстои за тях в най- скоро време, какво виждат, като се обърнете назад през тази последна година в училище и представят ли си се след 5-6 години обратно тук, във Видин.

"Аз ще продължа образованието си в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". В изминалата година имаше много смесени емоции за мен. Имаше много радост, много щастие, едни незабравими моменти с моите съученици, както и с нашия класен ръководител. Имаше и много сълзи в месец май, но сега вече към края си спомняме само за хубавите моменти... За завръщането във Видин - този въпрос е малко по- сложен от останалите и вероятно никой не може да каже със сигурност какво го очаква след 5-6 години. Моят план е да не се връщам в този период от време, да остана в Пловдив и там да се установя, но живот и здраве, поне за сега планът ми е, когато остарея, да се върна в родния край. За мен това е много важно и бих искала да се върна във Видин", казва Елена Еленкова.

"Приета съм във Великобритания и в края на месец август заминавам. Приета съм в Манчестър, със специалност "Право". Тази последна една година за мен носи само спомени, честно казано. Някак си е тъжно да го кажа, но действително са спомени, понеже годината мина и училището също отмина. Годината мина страшно бързо, почти не я усетих. Много беше тежко, наистина този месец май беше много тъжен и изпълнен със страшно много спомени, които, надявам се, след време да ни топлят, така да се каже... Не се виждам обратно във Видин, дори ако случайно се върна в България, като цяло, едва ли ще бъде във Видин. Съжалявам, но си е истината и смятам да бъда пряма. Аз не виждам своето бъдеще тук при положение, че завърша в някой елитен университет, да се върна тук и да взимам някаква под средно статистическа заплата за някаква работа", категорична е Анна Николова.

"На мен тепърва ми предстоят изпити. Аз ще кандидатствам в Техническия университет и наесен, живот и здраве, може би ще бъдем студенти. Наистина мина бързо тази една година, през която и много се карахме с класа, и също имахме и хубави моменти, но въпреки това, всичко това е един хубав спомен... След време не се виждам да се върна във Видин и тук да живея. Наистина е носталгично, това е нашият роден град, но тук няма реализация и единственото, заради което бих се върнала тук, са хората от семейството ми", казва Зорница Евгениева.

Виждат ли промяна в младежите, завършващи училище през годините, в които са класни ръководители? Мислят ли, че глобализацията прави завършващите училище по- целенасочени, ориентират ли се добре за плановете си за бъдещето си и кара ли ги информацията за останалия свят да изберат да напуснат завинаги Видин? За това си говорим с преподавателите Валентина Александрова и Румяна Йорданова. Засягаме и сложния въпрос за младите хора, които нито учат, нито работят. Статистиката сочи, че България е на едно от първите места в Европа в това отношение.

"Ако има деца, които завършват, не отиват да учат, нито пък си търсят работа, то вината не е в тях. Така са научени, така продължават да живеят. Вината е, според мен, в родителите им. Те решават, че трябва да ги издържат, може би цял живот. Да им подсигуряват това, от което се нуждаят, за сметка на своя собствен живот. Ако имаха нужда да си купят храна и нямат средства, те щяха да си потърсят работа", смята Румяна Йорданова.

"Тези деца растат в различна среда, с различно усещане за ценности, за семейство, за контрол от страна на семейството, който до определена възраст на детето е много важен и до начин на формиране на модели. Най- често класните ръководители се явяват буфер, който липсва в средата на детето. Работата ни е наистина много тежка, защото се опитваш да разбереш и родителите", обяснява Валентина Александрова.

Какво си пожелаха младите хора и техните учители - чуйте в звуковия файл.