Днес земната Църква тържествува заедно с небесната

Те, всички, бяха изпълнители на Христовите думи: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Матей 10:37-38). Те ни разкриха истинското Богопознание и радост в Светия Дух и дадоха насоки, че Евангелието е достъпно за всички и то не спира нашето развитие, а точно обратното, дава ни свобода и възход.

Евангелският разказ ни предава думите на Господ Иисус Христос: "И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 11:33-12:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30/.

В рубриката "Съвременна Библия" - Цвети Стоянова, красиво и талантливо момиче със златен медал от Световно първенство по художествена гимнастика извърши тежък опит за самоубийство. Не знаем и не искаме точно ние да ровим в причината, но едно е сигурно - Цвети е изпитала невероятна болка, за да предприеме подобен акт на отчаяние. Болката - защо я има? Ако в нея няма смисъл, то излиза че ни боли, просто за да ни боли! Това е ужасно отчайваща алтернатива, не мислите ли?  Словото ни открива, че сам Божият Син е изпитал болка. Нима тя е била безсмислена? Какво да кажем за болката на Светата Майка, прегърнала безжизненото тяло на любимия си Син в онази "Пиета" на Микеланджело? Нима в тази болка няма смисъл? Живеем в свят, пълен с болка! В това трябва да има смисъл задължително!