Българският филм "Пеещите обувки“ предизвика фурор на кинофеста в Москва

Режисьорът Спасов разказва как след смъртта на Леа Иванова нейният съпруг, получавайки достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, разбира, че тя е била агент на службите от онази епоха, въпреки че е била политически затворник след 9 септември. Той се опитва да съпостави документите от бившата ДС със собствените си спомени от събитията в съвместния им живот.

Ние се опираме на живота на Леа, на нейната съдба, но само отделни неща има, то е по мотиви от нейния живот. Затова и нашите герои, екранни, са Лия и Едвард, тоест даваме възможност на тези хора, които си харесват Леа, да видят Леа, а на тези, които имат някакво друго отношение към нея, да гледат нашата героиня, която се казва Лия. Важно е да се знае, че филмът не е биографичен. Ние се опитахме да проследим два човешки живота от началото почти до техния край в рамките на два часа.

Спасов сподели, че за направата на филма го е вдъхновила лична среща с композитора:

Някога го срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени! И го питам: "Какво бе Еди, какво има?". Той каза: "Накарали са я да се ожени за мен". Това  ми се видя много страшно – човек, в края на живота си, да разбере, че може би той не се е състоял, че всичко това е било фалшиво.

Било е страшно. Човек не е можел да бъде себе си и всъщност Леа е успяла да запази детето в нея. Този филм ми даде сила да вярвам и да мечтая повече и да живея сега, в настоящето. Взе ми Леа сега. След премиерата ми взе моята Леа.