Цветко Цветков: Реставраторската работа е като хирургическата

"Нашата работа е като хирургическата работа. Обикновено скалпелът играе както на стенописите, така и на хората. Предизвикателството е обектът, без значение дали е болен или не. Поначало стенописите са "болни". Работил съм в Прага, правил съм полихромия на дърво, фасадни стенописи и пластики. Сега като се движа из Прага, те ми напомнят моите студентки години, както тук, като видя "Св. Петка", тя ми напомня точно тези моменти, които съм изживял, когато съм я правил. Това е като едно новородено дете, за което се грижиш, това е като един пациент, който трябва да излекуваш. Моите деца искат да дойдат един ден и да видят всичко, което съм правил през живота си. Аз съм работил в Елванген, Германия, правил съм стенопис, която е реликва за българското изкуство. Това е обект, който го откриха проф. Божидар Димитров и президентът Росен Плевнелиев и той ми каза: "Благодаря ти, че остави една следа на българската култура в Европа. За мен е гордост и чест, че те познавам." Обикновено, когато отидеш някъде и видиш, особено в Елванген, където стават събиранията на българите, ти прави едно густо, че виждаш нещо, което си оставил зад себе си и то е наше, българско."

Няколко обекта във Видин имат нужда от реставрация, смята Цветко Цветков. Един от тях е старинният храм "Св. Панталеймон", който е част от митрополитския комплекс. Преди години реставраторът прави проучване на обекта.

"Във Видин от реставрация имат нужда "Св. Панталеймон", който само е проучен, "Св. Петка" да се довърши, в Раковишкия манастир трябва още да се доизчистят някои неща, тъй като там са свалени стенописите и винаги се прави една профилактика. Църквата "Св. Троица" е прототип на православни църкви. Това е един от хубавите обекти във Видинско. Те трябва да се контролират навреме, трябва да се доизчистят, тъй като самата атмосфера е така замърсена, че трябва отново почистване, отново изолиране от кондензирана и капилярна влага. Винаги трябва да има контрол над стенописите. Те са най-уязвимите във всички области на стенописването. Най-големият проблем на стенописите е влажността, която оказва сериозно влияние на цветната повърхност, а това е богатството на един народ, културно-историческото наследство. То носи богатството на държавата. Много държави искат да притежават нашето културно-историческо наследство, а ние, българите, имаме премного паметници на културата."

Необходимо е второ почистване и заздравяване на стенописите в църквата "Св. Петка". Стенописите изчезват, обясни реставраторът. Той води разговори с ръководството на Видинската света митрополия и е готов да започне работа през август. Цветко Цветков влиза за първи път в църквата през 1974 година.

"По това време "Св. Петка" беше градска тоалетна. "Св. Петка" беше с разбити прозорци, беше гълъбарник. След това беше се разцепила основната конструкция, тъй като нямаше контрафорси. Когато пристигнах, цялата западна стена беше освободена и около 35 см висеше във въздуха. Така че първата ми работа беше да потегна архитектурата. Направих контрафорси - бетонен пояс, който съществува и в момента. Изкопах канал за въздушно изсушаване и след това започна реставрацията... Заздравих, свалих стенописите и ги върнах обратно, тъй като те висяха във въздуха. Това е една от най-сложните реставраторски акции. Проблемът на всички стенописи е влажността. В момента също се появява кондензирана влага и същевременно - капилярна. Така че след толкова години, това е 1974 година, до момента пак оказва влияние и трябва да се направи второ почистване и второ заздравяване, тъй като стенописите изчезват."

Това лято Цветко Цветков се надява да завърши реставрацията на стенописите в най-стария видински храм. Има предложение и от Бачковския манастир. Отново ще бъде в екип с проф. Григорий Григоров от Националната художествена академия. Двама работят за запазване на културно-историческото ни наследство вече 40 години.