"Моите университети започнаха от детската градина"

Към днешна дата моят събеседник има над 800 изложби, арт акции, тематични изяви в Европа, Азия и Америка.
 
Специална за Сашо е арт инициативата "В памет на загиналите- с мисъл и надежда за живота", посветена на трагично загиналите деца в река Лим. С колекцията от 12 статуетки в памет на всяко едно дете авторът обикаля цяла България. За свой духовен покровител и учител Апер сочи Владимир Свинтила- любимият ученик на Николай Райнов, който пък е философски ученик на Николай Рьорих. Може би защото от дете Сашо винаги търси дълбокия смисъл на всеки уж случаен символ, прекосил живота му. И защото от тогава и до сега е бил и остава поклонник на словото- точното слово, чистото слово, прямото слово.
 
"Аз съм патриот. Народняк. Националист. Моят извор на жизнена енергия е моята България", казва за себе си Александър Пройнов-Апер. А когато питам за музиката, която обича да слуша, първата песен, за която се сеща, е по стихове на нашия земляк Найден Вълчев, изпята първо от Паша Христова. Песен, създадена по един повод, излязла на сцената по друг, възхвалявана, умишлено забравяна, и в крайна сметка избрана през 1999 година от слушателите на Българското национално радио за песен на столетието- "Една българска роза".

"Волята, свободата, любовта към земята и природата, които нося, са възпитавани от моите баба и дядо в едно магично място по поречието на река Вит, в централна България, в едно древно тракийско поселище- Торос, което беше изпълнено с мистиката на една хилядолетна история и култура",  връща се в детството Сашо. И с усмивка признава, че първо искал да бъде капитан на кораб, а след срещата със стенописа "Хвърковатата чета на Бенковски", обявил, че иска да бъде и художник. Капитан на кораб не станал, но признава, че:

"От известно време се определям като кораб. И го казвам не на шега, че който се качи на моя кораб, може да пътува в първа класа, може да пътува във втора класа, може да пътува в трюмовете, но е хубаво да бъде в кораба. Който слезе от моя кораб, повече никога не може да се качи. Както не правя компромиси в творчеството си, така е и в личен план. Старая се в работата си да вървя напред с последователност и градивност. Защото искам да покажа на моя народ, че въпреки ситуацията, в която съм живял и всички ние живеем, може да се раждат шедьоври и да се роди новият Вестител на Ренесанса. Защото примитивът е навлязъл тотално в света на т.н. цивилизовано общество. И е време да се върнем към онази духовност, която да ни извисява. Затова съм тук, във Видин. Защото стремежът ми е да бъда в най-чистия вид народен будител, в най-искрения вид учител. Стремя се да приобщя моето изкуство към хората от 5 до над 85-годишна възраст. Да им дам самочувствие и да им покажа, че пътят към съвършенство не е затворен."

Шарен е животът на моя събеседник, който шеговито обяснява, че неговите "университети" са започнали още от детската градина. Продължили в занаятчийското училище и казармата. А след седемте опита да докаже правото си да учи в Академията, обявява с ирония, че е "завършил аспирантура по кандидатстване"...

"Признанието дойде с първата ми самостоятелна изложба- през март 1990 година, в Свищов. Може би това е и най-успешната ми изложба, защото никой не вярваше в чудото, а то се случи- цялата ми изложба беше изкупена. Това ми даде самочувствието и силата, че трудът ми не е бил напразен. И увереността, че моят най-важен университет беше и си остава досегът със занаятчийските умения на ювелирното изкуство. Така, по естествен път, дойде моментът, в който реших, че е време, че имам  житейския опит и уменията да се занимавам със скулптура. Бог ми даде може би най-големите, най-достойните учители в житейски и професионален смисъл- геният на българското ювелирно изкуство- Васил Ненков и геният на съвременната българска култура Владимир Свинтила", подрежда важните епизоди от живота си моят събеседник.

Редят се изложби, арт акции, изяви. Цел на Апер става духовно да социализира своя народ. Скулпторът започва своя лична кампания- "Българи, аз съм част от вас". Така пътят му го довежда във Видин, където остава през последните години и вече осма изложба реди тук. Защото:

"Крепостта "Баба Вида" е най-доброто място в България за представяне на моето творчество. Чудесен амфитеатър! В който се срещам с хора на различна възраст, дошли от различни места на нашата страна и на света. С огромна любов и радост показвам и разказвам за моите творби- моите момиченца и момченца, за творбите на моите приятели, за крепостта, за историята на Видин. Защото функцията на изкуството е и просветителска.

Дали за това, или от уважение, но тук хората ме обявиха за академик. А аз винаги съм се старал във всяка моя работа да има някаква опорна точка, която да е видимо и четимо послание. А от тук нататък вече е играта на формата. Не случайно винаги съм казвал, че аз съм съавтор с Божията сила, защото разчитам изключително много и на светлината- тези блицове и отблясъци, които да дорисуват, да вкарат детайл в моите фигури, които аз определям като знакови. Огромно е щастието ми, когато изначалното заглавие, което аз съм поставил, бъде декодирано от човека, който гледа моите работи. Още по-щастлив съм се чувствал, когато по пътя на асоциацията хората развиват и надграждат тази моя изначална идея. Скулптурата е триизмерно изкуство и зрителният ъгъл на възприемане е строго индивидуален."

Говорим си с Александър Пройнов-Апер. Разказва ми той за своя творчески псевдоним, свързан с поредица фамилни истории, които ни отвеждат във Франция, във времето на Наполеон; за мистичната поява на стената в неговото ателие на френския генерал Ней; за това защо отказва да научи френски език; за съдбата на една от най-любимите му творби- светите братя Кирил и Методий; за любопитството му към исторически детайли, което го прави поклонник на Видин; за връзката му с река Дунав...

"О, да не забравя! Тук е най-красивото небе, с най-красивите облаци! Аз съм влюбен в този град- в тази безбрежност, която е гора, река, небе, знаци на древност и която искам да е и хора. Духовни хора. Отдадени. Горди. Със самочувствие. Аз съм горд човек. Искам го и от другите. На младите казвам: Четете! Четете художествена литература, за да обогатите вашата речева култура. Мислете над това, което сте прочели, за да можете да отворите всичките си сетива към света. И мечтайте без граници", така завърши нашия разговор Александър Пройнов-Апер. С едно пожелание, едно заклинание и един подарък.

Мечтайте и вие, приятели. А когато мечтите изглеждат далечни, погледнете нагоре, към най-красивите облаци на планетата- тези на родния ни край. И си спомнете какво ви каза един човек, който сам е отвоювал всеки миг от своя успех- няма начин да няма начин. Мечтите са хоризонтът. Вървете към него. И ще ги постигнете.