След духовата музика

"Музиката влезе в живота ми по наследство- дядо ми беше гайдар, баща ми свиреше в духов оркестър, аз завърших такава школа, а после учих и сам преподавах в продължение на 25 години музика", казва ми авторът на книгата "Исторически корени и традиции на духовите оркестри в България".

Сборникът е единственото по рода си сериозно и систематизирано изследване, в което са събрани данни за създаването на първите у нас духови военни оркестри от Освобождението до наши дни. Проследена е и историята на първите училищни, читалищни, самодейни и градски оркестри. За Атанас Иванов това е осмата му книга.

"Не че нямам материал и за още, но нямам финансов ресурс", шегува се със социалния статус на интелектуалеца у нас днес авторът на мащабното изследване, което ни помага да възстановим изгубеното във времето познание за една важна част от културната памет на нашата нация- духовите оркестри.

Въпрос на чест било някога всяко населено място да има своя военен оркестър. Красивите униформи, парадният строй, емоционалният заряд на музиката оказвали силно въздействие върху хората. Под звуците на военните оркестри тръгвали доброволците във всички войни, които България е водила. Пак военните оркестри посрещали нашите воини и в триумфа на победите, и в болката на поражението. Бойното знаме и бойният марш на всяко българско войсково подразделение били мярата за чест и за принадлежност към общност, която я е имало преди, има я в настоящето и още остане напред във времето. Сега тази памет ни е отново потребна- за да се намерим кои сме и къде сме в хукналото към неизвестността на нов хаос модерно човечество. За да не се откъснем от корена си и така да прекъснем връзката си с най-мощния извор на сила- родовата кръв.

"Духовите оркестри са културна потребност. През началото и средата на миналия век военните оркестри са били над 75. А сега ние нямаме и армия вече… Остана един Гвардейски представителен оркестър в София. И още 5-6 военни оркестъра за цялата страна. Не само са малко, но се и затвориха в казармите и не се и чуват изобщо. С изключение на Гвардейския, който прави от време на време по някой концерт пред гражданството. Затова и ми е много трудно да ви отговоря на въпроса има ли сега композитори, които пишат музика за духови оркестри. Ще отговоря така: Нека мине време. Има един принцип- за историческата дистанция. Нека го спазим. Ще мине време, ще се види какво е написано, какво се свири, какво се помни от населението. Аз и в книгата си така съм подходил. Съобразих се и с изискването на Военното издателство- да не се пише за тези, които са още на служба", обяснява ми Атанас Иванов.

Проверката на времето категорично издържа бойният марш на 23-ти пехотен Шипченски полк "Велик е нашият войник". На 4 август 2016 година в зала Концертна на Централния военен клуб тържествено бе отбелязан 100-ният рожден ден на бойния марш. Инициативата бе на Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война. В рамките на програмата бе учреден Инициативен комитет за изграждане на паметник на химна на Българската армия в Казанлък. Идейният проект бе официално представен по време на честванията от неговия автор- Таня Узунова. Предложението е паметникът- с перо и пергамент, да бъде разположен на нисък постамент, така че да може да бъде докосван от посетителите, а перото да служи като арка, под която да се преминава. Върху пергамента ще бъде гравиран текстът, написан от подпоручик Константин Георгиев през 1916 година. Това ще е първият по рода си в България и втори в Европа, а може би и в света, паметник, посветен на песен. Такъв има във Франция- паметникът на Марсилезата.

"Когато тази песен е създадена, България за 30 години вече е водила три войни за национално обединение. Това е четвъртата. През лятото на 1916 година, след победите на Запад, България е пред страшна угроза и от Север, и от Юг. 5-милионна България мобилизира над 1 милион хора, над 800 хиляди са в редовете на Българската армия- всеки българин е войник. Тогава е родена тази песен", припомни в словото си началникът на отбраната ген. Константин Попов.

За първи път маршът "Велик е нашият войник" е изпълнен на 2-ри август 1916 година. Музиката е написана край Охридското езеро същата година от Михаил Шекерджиев, по текст на подпоручик Константин Георгиев. Михаил Шекерджиев бил мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк през 1915 година По това време полкът си имал боен марш, но след създаването на "Велик е нашият войник" песента става предпочитана не само във войската, но и от гражданските хорове, които все по-често и все по-масово го включват в концертните си програми за празнични поводи. Така бойният марш се превръща в една от най-обичаните и припознаваеми български воински песни. А за място, където да бъде издигнат паметник на най-популярния днес военен марш е избран Казанлък, защото авторът на текста Константин Георгиев е роден на 27 май 1884 година там- в Казанлък.

Константин Георгиев завършва военната гимназия, а после и Военната академия. След производството си преминава в запаса и отива да учи право в Русия. През 1915 година е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Пряк участник е в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик. Демобилизиран е през 1918 година. До 1924 година се занимава с журналистика. От 1936 година работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж. А авторът на музиката Михаил Шекерджиев е роден през 1889 година в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911 година. Става учител в Държавния институт за слепи деца и посвещава живота си на преподаването в него.