Истински истории за животни- железничари

Повечето от тях са домашни кучета и котки, но има и диви животни, като сърни, които всеки ден, по едно и също време стоят до прелеза и чакат да мине влакът.

Историята разказва Веселин Кирев, който е координатор на Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. Той добре познава животните-железничари, които се превръщат в истински любимци на служителите на железницата и пътниците, които слизат или се качват на влаковете. 

"Животните стават толкова дисциплинирани, че някои започват да посрещат и изпращат влаковете, като ръководителите движение" – е първото, което споделя той с удивление.

Как ви хрумна идеята да разкажете историите на животните–железничари?

"Често ми се налага да пътувам с колегите от Гражданската инициатива по различни причини – да наблюдаваме какво се случва с железницата по гарите, с железничарите да си комуникираме. Аз не съм железничар, но в Инициативата има и колеги – железничари. По време на нашите пътувания ние често наблюдаваме как животните и дивите, включително, свикват с железницата. Предполагам, че това се случва, защото влакът преминава през определен интервал, по едно и също време. Това се отнася и за дивите животни. Веднъж се случи между линията Кюстендил и Гюешево, група сърни стояха до самата линия. Железничарите ни казаха, че сърните почти всеки ден идвали по това време да наблюдават железницата, явно тя им служи като някакъв ориентир. Гаровите животни в повечето случаи са домашни котки и кучета, те се заселват по гарите и спирките.Така се превръщат в любимци и на самите железничари, които ги хранят и на хората, пътуващи с влакове. Някои от животните придобиват рефлекс, като ръководител движение- излизат с железничаря заедно да посрещнат влака, много е забавно!"

Коя история Ви послужи за вдъхновение и ви провокира да разкажете?

"Ние се вдъхновихме от един материал, който показаха, как в Япония една котка спасява гара от закриване. Тази котка се заселила там и привлякла вниманието на хората с това, че идвала да посреща и изпраща влаковете. Ежедневието на японците е много забързано и за тях контактът с животинка е много важен. Те дори са ушили униформи на животните и са ги обличали с тях."

Един вид, като талисмани се явяват тези животинки, а срещата с тях е едно неповторимо усещане за пътниците и железничарите от гарите.

"При нас, за разлика от Япония, подобно нещо е от много години и е напълно естествено. Замислихме се в посока дали да не се направят и някакви турове, но това трябва да се коментира и със самото ръководство на железниците. Имаме идея да се направи една карта, на която да се напише на всяка една гара какво животно има. Който иска да види котки, трябва да мине на тази и тази гара… Кучета има на други места. Има няколко гари, които са много интересни, там има и котки, и кучета, като Горни Дъбник. На няколко места има щъркели, които са се заселили точно на гарите, като една от тях е Поповица, по линията Пловдив – Свиленград. Тематиката е много интересна. Тези срещи биха били вълнуващи за пътуващите. Биха могли да се направят брошури, железницата предоставя широка база връзки между култура и история, а сега може да ни среща и с животните. След като пуснахме на сайта историята, много хора започнаха да ни пращат снимки. А най-любопитната беше от гара Габрово, бяха снимали сърна, дошла на самата гара. Дори бяха заснели клипче, на което се вижда, че тя си стои и не са плаши от хората и железниците. Има голям интерес и ни се иска да стане още по-голям и да се погледне на железниците по друг начин."

"Няма служител на БДЖ, работещ на гарата в Мездра или пътник от многото мездренчани, работещи в София, който да не познава кучето Рошко. Той е възприел гарата и перона като свой дом и може да се види навсякъде, където е най - дебелата сянка. Личи си, че Рошко е бил домашно куче, преди някой да го изостави на произвола на съдбата. Макар и бялата му дълга козина да е поизцапана, той пак си е красив. Любимец е на всички, хранят го и служители, и пътници. А той е като истински помощник на ръководител движението, посрещайки и изпращайки влаковете с него" - разказва сътрудникът ни в Мездра- Петко Котларски. 

Той ни среща и с един от пътуващите от години от Мездра до София пътник.

Ако някой знае за подобни случки, за животни, обитаващи гарите,  може да изпрати своя материал, снимка или видео на страницата на Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт-  obshtestven.wordpress.com.

Повече можете да чуете в звуковия файл.