Архитект Славян Бурулянов: Никога не съм губил връзката с родния Видин

"В Бургас съм, защото съпругата ми е оттам. Това е краткият отговор, но аз мога малко да го разширя. И двамата сме архитекти и като студенти по архитектура, в по-горните курсове обикновено наши преподаватели ни канят към ателиетата си да помагаме или да работим. Така се озовах в ателието на проф.Никифоров, който ме покани да работим по една задача за Видин. Съпругата ми, която е от друг курс, и с която не се познавахме, също беше поканена. Така се запознахме и всъщност, когато ние завършихме и решихме да предпочетем Бургас за реализация като по-голям град, дори не предполагахме, че сега 20-25 години по-късно ще е толкова голяма разликата между градовете. И в този смисъл сме направили правилния избор, но едно от определящите неща не бяха материални, а по-скоро, защото и двамата сме амбициозни, беше въпрос на реализацията ни. Когато поканихме професора на нашата сватба, получихме едно много хубаво пожелание, което спазваме до момента. А то е, че понеже работата ни е събрала, тя да е повод да не ни раздели и ние сме вече 34 години заедно. През всичките тези години обаче пътуваме между Видин и Бургас, защото майка ми продължава да си живее в родния град, връзката не е загубена. Фамилията ми е от рода на баща ми, който е от Арчар. Така и не знам някакави по-конкретни неща за нея, защото е много особена. Името ми също е нестандартно и това ми създаваше постоянно главоболия, когато някъде трябва да си кажа името и да го изпишат. Към архитектурата се насочих някак естествено."

В разговора ни става дума и за трудностите на професията, за първия реализиран проект и за ежедневието. За отбелязване е, че в днешно време всеки проект на архитекти Бурулянови получава реализация.  

"В служебен план ако има някакви трудности, това е част от работата. Минали сме по този път, по който всички млади хора минават и тогава, и сега. Тръгнахме от някакви квартири, сега живеем в апартамент в центъра на Бургас, който е по наш проект. Тръгнахме от по-малки обекти, работихме в проектантска организация, след 1991-1992 година създадохме тази марка, смея да я нарека вече, на архитекти Бурулянови. Преди 5-6 години се включи и синът ни. Като първи реализиран проект си спомням една детска градина в началото на 80-те години в Китен и малко след това един Младежки дом в Звездец. В работа минава ежедневието ни. Не ползваме отпуски в общоприетия израз на думата, нито събота и неделя", казва архитект Бурулянов.

Като цяло семейството архитекти предпочитат да не почиват, намират обаче време поне за седмица да попътуват някъде в страната или чужбина, съчетавайки работата с удоволствията.

Оказва се, че дядото на Славян Бурулянов е един от първите дарители във Видин и архитектът се гордее с този факт. Още през 1914 год. във Видин се създава епархийски благотворителен фонд. Първите дарения са от видинския гражданин Тома Лозанов - той подарява две собствени сгради за продажба на търг, едната от които е Търговския дом /намирала се е на мястото на партийния дом /сега Съдебната палата /. На търга той самият наддава и купува тази сграда и сумата влиза във фонда. По-късно дарява сума за започване строежа на градска баня. И заради това архитект Славян Бурулянов никога не е губил връзката с родния Видин и едва ли ще я загуби, след като е потомък на такъв човек.

"И досега като се прибера във Видин имам няколко близки приятели с които мога да изпия една ракия, имам комшии с които съм в чудесни отношения и всички ме познават. А що се отнася до реконструкцията на видинския площад, аз видях частично и разгледах подробно новия проект. Да, има места, които могат и трябва да се реконструират. Според мен цялостно не бива да се прилага този проект. Ако се бърза за усвояване на някакви средства, ще се направи грешка. Ние си имаме разкошен град, градината ни е разкошна, централната ни зона е разкошна със сградите си, с историята, която има", заяви Славян Бурулянов.

Все си мисля, че видинчани трябва да се гордеем с такива хора. Преди по-малко от месец, архитекти Бурулянови бяха отличени в Лондон със сребърна Европейска награда за реализацията на проектите за първата в България соларна пейка, "Соларните дървета" и най-вече за сградата на експозиционния център в Бургас.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.