Нищо духовно няма сила, ако не станем "нова твар"

Призвани сме от Църквата да познаем силата на Кръста Христов, Който ни предпазва в бурното житейско море от дявола и неговите козни и ни прави съпричастни на страданията, мъките и величието на Нашия Господ Иисус Христос.

Още един момент ни се открива чрез Апостолското четиво, а той е, че нищо няма сила, никой подвиг не е полезен, ако ние не станем "нова твар", не станем нови хора в Христа Иисуса.

Евангелското четиво ни казва: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.

И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 6:11-18/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан Богослов /Ин 3:13-17/.

В рубриката "Съвременна Библия" - те са близо четвърт милиард индийци, родени в най-долната каста, наречена още кастата на "недосегаемите". Далитите са обречени да изживеят краткия си ужасен живот като човешки материал. Всекидневно върху тях се изсипват тонове агресия, терор и жестокост. Днес в Индия се случва нещо знаменателно. Далитите вдигат глава в разрушителен бунт срещу кастовата и политическа система. Улиците на Гуджарат, родният град на Махатма Ганди, са затрупани с боклуци и трупове на умрели животни. Далитите отказват да вършат задълженията си след поредица от жестоки насилия и убийства над техни деца. Религията и политиката правят живота на далитите черен. Родната им хиндуистка религия ги счита за хора с по-нисък статус от животните. Политиката пък, практически е затворила всички правоохранителни и правозащитни институции пред носа им. Светът винаги е имал своите религиозни и политически лидери. Може би затова Исус не е пожелал да бъде религиозен или политически лидер. Той се ражда в обор. Един ден, изправен в своето спасително служение, Исус вижда хората като разпръснати и изнемощели овце. Исус никога не е казвал, че е добър цар, министър или религиозен лидер. "Аз съм добрият Пастир!" – казва Той.  Исус има претенцията да бъде Пастир. Светът има нужда от Него - Великия Пастиреначалник. Той дава живота си за овцете. Религията и политиката правят точно обратното. Ако не вярвате - питайте далитите!