"Еко Свят": Къде зимуват щъркелите, има ли риба в Дунав и кои са финалистите в "Дърво с корен"

Светла Бондова се срещна със спасителите на птицата от Ново село.

"Затвори портата, че да не избяга щъркелът", с тези думи ме посрещнаха в дома на сем. Бранкови преди месец. Отначало реших, че това е някакво поверие, познато само на рибарите. Защото исках да поговоря с тях за рибарлъка като занаят и като хоби. Те се препитават с него. През пролетта идват в старата бабина къща на дунавския бряг и тръгват чак в късна есен. През зимата се прибират у дома и обикалят язовирите на Южна България - пак с мрежа и лодка.  Но… се оказа, че щъркелът стои кротко с пречупено крило под сливата. Любопитството ми породи десетки въпроси. Но, напук на всички приказки за рибарите и техните хвалби, семейството не бе от словоохотливите. Открили птицата в безпомощно състояние на дунавския бряг край Ново село. Три дни гледали как се мъчи да стане и да размаха крила. През това време се обаждали на няколко инстанции, че са видели ранен щъркел. Но едни били далече от Ново село, други нямали такъв отдел, трети обещали помощ, но след това телефоните им останали безмълвни.  И, макар че не са много общителни с хората, като професионални рибари те са твърде много свързани с природата. Знаят, че щъркелът е защитен от закона, но чисто по човешки не могат да останат безучастни към умиращата птица. Решават да  го вземат у дома си. Оказва се, че дълбоката рана под лявото крило на щъркела вече е хванала бели червеи. Държавната лечебница е затворена и отиват в частна клиника във Видин. Ники получава втори живот и в знак на благодарност приема името на клиниката", разказа Светла Бондова.

Сега щъркелът се чувства добре. За него и за цяла дузина котета в двора винаги има риба. Ники се е научил вече да прелита оградата и да се спуска до Дунав, който е само на 100 метра. След кратка разходка, се връща отново. Кратка, защото зарасналата рана не му позволява да прави дълги прелети. Съжителства удобно с котетата в двора на временните си домакини. Махалата е свикнала с неговото присъствие и току някой съсед донесе я жабка, я попово прасе. А хазяите му продължават да въртят телефони и да търсят дом в Южна България, където щъркелът да презимува при подходящи условия.

Д-р Стилян Паскалев е ветеринарният лекар, спасил живота на щъркела от Ново село. Това не е първият случай, в който помага на болни или бедстващи птици- в практиката му се е случвало да го търсят различни хора за най- различни птици и животни. И той помага на всички.

"Щъркелът беше в много лошо състояние- нападнат от мухи, с бели червеи по откритата рана. Обработихме го, превързахме го. За съжаление, няма да полети отново. Раната е на крилото. Има разкъсване, което е доста голямо и мухите са го наплюли, при което са се образували бели червеи, които са спомогнали за изяждането на около 5 сантиметра от мускулната тъкан. Това е причината, поради която няма да може да полети отново. Най- вероятно е имал "среща" с далекопровод."

Щъркелът се е възстановил, храни се нормално и ще бъде предаден на "Зелени Балкани" за включване в размножителна програма.

Яни Неофитов е на 67 години, рибар от видинското село Кошава. Със стопански риболов се занимава повече от 20 години. Казва, че тръпката при този вид риболов е по- голяма, по- големи са и рибите, които хваща. Спомня си, че преди да влезе в сила забраната за улов на есетрови риби, вади от водата 290-килограмова моруна. Годината е 1998.

"За всяко нещо си има чалъм. Хванал съм я в мрежа. Имал съм случаи и когато съм изпускал такива. 3 метра и половина беше на дължина. Всичко сме продали, иначе няма какво да я правиш толкова много", спомня ни рибарят.

Според Яни Неофитов вкусът на рибата зависи от това каква е.

"На сома и чигата е много по- вкусна, отколкото на мряната. По- рано популацията на рибата беше много по- голяма. Сега нещо намаля. Би трябвало да се направи вече зарибяване", допълни рибарят. Сред другите причини за слабия улов е замърсяването на реката и по- големият брой попчета, които се хранят с малки рибки и с хайвер.

Че в река Дунав няма риба, потвърдиха и рибари от оряховското село Горни Вадин. Един от тях е кметът Красимир Кръстев:

"Има рибари в селото. Когато имам време, си позволявам да отида за стопански риболов. Идват любители въдичари в тази местност "Леденика", защото природата е много добра. Там е сянка и си изкарват един дълъг уикенд. Рибата намаля. След бомбаджиите пъкнаха токаджиите..."

Митко Маринов също казва, че уловът е слаб:

"Повече за оклей ходиме и за мрена. И тя е на привършване. Най- голямата ми е 3 кила и половина, мрена. При положение, че съм ловил и сом по 100 килограма, ама сега няма. Той спрел срещу тебе и бие с ток. Е, к`во да хванеш..."

28 предложения от цялата страна се включиха в надпреварата за любимо дърво на България. 13 от участниците са многовековни дървета, с внушителна възраст и впечатляващи истории. Финалистите в конкурса "Дърво с корен 2016" и в категорията "Вековните дървета говорят“ ще участват в публично онлайн гласуване, което ще се проведе на сайта на конкурса "Дърво с корен" и започва от днес- 15 септември.

10 дървета от областите Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Перник, Пловдив, Силистра, Сливен, София и Хасково се борят за титлата "Дърво с корен 2016". До 14 октомври 2016 година, включително, на официалния сайт на конкурса ще протече публично онлайн гласуване, което ще определи победителя в тазгодишната надпревара. Той ще получи привилегията да представи България в международния конкурс "Европейско дърво на годината 2017" и в допълнение- преглед от официалния партньор на конкурса- Асоциацията на арбористите в България, които ще посочат мерки за подобряване на състоянието на дървото. Претенденти са:
- Тенчовият дъб от с. Бодрово, обл. Хасково;
- Дъбът от кв. "Речица", гр. Сливен;
- Чинарите от ул. „Симеон Велики”, гр. Силистра;
- Зимният дъб от с. Голема Фуча, обл. Кюстендил;
- Благунът от с. Пецовци, обл. Габрово;
- Горунът от с. Голеш, Софийска област;
- Дъбът от с. Насалевци, обл. Перник;
- Дъбът от с. Балканци, обл. Добрич;
- Софората от с. Труд, обл. Пловдив;
- Дъбът от гр. Свищов, обл. Велико Търново.

Освен за 10-те финалиста в основната категория "Дърво с корен", на сайта на инициативата може да се гласува и за тримата претенденти в допълнителната категория "Вековните дървета говорят 2016" за дървета на над 100-годишна възраст, уточняват организаторите от фондация "ЕкоОбщност".

Гласуването за "Дърво с корен 2016" и "Вековните дървета говорят 2016" се извършва чрез посочване на електронна поща и последващо потвърждение на гласа от връзката в полученото писмо. От една електронна поща може да се гласува само веднъж.

"Журито избра и двамата победители в другите две категории- "Млад природолюбител" и "Изборът на експертите" за забележителни дървета. От 15 септември започна и гласуването. В края на октомври ще бъдат обявени всички четирима победители. Новост тази година е, че започваме целогодишно да приемаме номинации за "Дърво с корен". Могат още през септември да се пращят номинации", каза Александра Георгиева от фондацията.

Тази година сред 28-те предложения има само две от Северозападна България. И двете не намериха място сред финалистите. Интересното е, че и двете номинации са направени от един човек: Панайот Панайотов от село Черкаски, община Вършец. Той е предложил две паркови градини:

"12 черничеви дървета, които надхвърлят 120 години. Тези дървета са засадени още през турското робство и са използвани от местното население за производство на копринени тъкани. И второто- паркови дървета, върбови, които са засадени от проф. Божин Божинов, роден в село Черкаски."

Още по темите може да чуете в звуковия файл.