Превъзходството на християнина е в това, да прости от сърце на своя враг

Тези Божествени норми са истински - човешки, които ни изграждат да бъдем  човеци,  после - духовни. В християнския живот, особеното, превъзходното над всички останали вероизповедания е това, че християнинът е призван да прощава на своя враг, над онзи, който е негов противник и който му прави зло. Любовта е съвършена тогава, когато положим душата си за своя враг. Това е съвършенството на християнския живот, мироглед и дела. Бог стана човек, за да стане човекът бог. Бог се принизи, за да въздигне човека. Поради тази причина, ние сме призвани да бъдем съвършени и да превъзхождаме всички с безрезервната любов към нашия враг. Когато човек постъпи по този начин, ще му се открие една истина, която е, че няма врагове, а братя и сестри в Христа Иисуса.

Светото Евангелие днес ни оживотворява така:

"И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.

И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.

И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни /2 Кор. 4:6-15/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 6:31-36/.

В рубриката "Съвременна Библия" - преди седмица двама българи загиват, докато пресичат охраняем железопътен прелез с пусната сигнализация. Влакът за Варна ги удря със 100 км. в час. Бариерите нямат значение за хора, които карат в живота по инерция. "Карай да върви!" – заредени с това мото, ние сякаш се отказахме да мислим. Исус рисува картина на широк и пространен път, който води в погибел. До него се извива тесен и стръмен път, който води в живот. Няма как да избереш пътя на живота, без да седнеш и размислиш преди това. Виж, в пътя на смъртта става да вървиш по инерция, без много да му мислиш. Може да препускаш с висока скорост, вятърът на суетата да вее косите ти, да се чувстваш свободен да чупиш бариери. Не станаха ли твърде много хората, отказали да мислят къде отиват? Не са ли твърде много счупените бариери по света? Колко човека трябва да влязат под колелата на влаковете, за да разберем, че е време да започнем да мислим? "Мисля, следователно съществувам!" е казал Рене Декарт. Хората не вярват в Бога, не вярват и на г-н Декарт. Те искат да съществуват без да мислят! Казват, че това било модерно напоследък.