Как снимките "за спомен" се превръщат в история

Имало е всякакви времена, и заплахи всякакви е имало, и нрави всякакви е имало. Но винаги е имало и хора, които да опазят най-ценното от нашата родова памет и да го предадат напред в годините. Народът ни нарича тези хора будители. Всеки от тях е бил като бяла врана в своето време, а белият ореол на народното признание е идвал далече след края на земните им дни. Те, будителите, приживе не са имали очаквания, че някой ще им каже: "Достойно живя." Те просто са изпълнявали дълга си. От монаха отец Паисий, до анонимно живеещите днес сред нас съвременни български будители. Идват ми тези мисли сега, защото преди броени дни в календара отмина официално отреденият им празничен ден- Денят, посветен на народните будители. А и защото ми се иска да споделя с вас, уважаеми слушатели, топлината и светлината, които ми подариха в Деня на българските будители няколко наши земляци. Аз ще ви разкажа, ще ви срещна с тях, а вие, ако имате потребност да нахраните душата си, отидете и вижте резултата от техния труд.

В изложбената зала на Държавен архив Видин е подредена изложба, която ще остане там поне месец. В нея са показани стари снимки, албуми и пощенски картички от Белоградчишко, сътворени с много внимание и любов от забравени отдавна фотографи. А до тях греят картините на видинския художник Красимир Кръстев. Авторите на изложбата са я нарекли "Каменни приказки". Те са майсторът на платната- Красимир Кръстев и специалистите от Държавен архив Видин Светлана Кръстева и Мария Новакова.

"За да поиска да види, да изучава, да познава Светът нашата българска природа, история, култура, ние трябва да показваме нашата България- в снимки, картини, музика... Такава беше нашата идея, нашият отклик на този ден- Деня на народните будители. За да покажем на младите пътечките към нашето минало, пътечките към нашите културни забележителности, пътечките към нашата същност, към всичко това, което означава думичката българи", споделя Красимир Кръстев.

"Подбрахме от нашите документални фондове стари снимки и пощенски картички; пътеводител- издаден през 1928 година от Никола Савчев- книжар, адвокат, читалищен деятел, един от основателине на народно читалище "Развитие" в Белоградчик; излезлия преди три години албум с картички и снимки от колекцията на Милен Бъзински- все свидетелства, запазили автентичната атмосфера на Белоградчик от началото на миналия век. Най-ранната снимка, която сме показали, е отпреди 1910 година. Освен природните забележителности, на снимките могат да се видят запечатани мигове от значими събития, културни изяви, концерти на духови оркестри и хорове... Подредили сме снимки от откриването на електрическата централа, от откриването на новата сграда на училище "Христо Ботев", снимки от личния фонд на Аделина Евстатиева- музиковед, която е събирала снимки от представяни тук опери, оперети, театрални представления, концерти. Показали сме пощенски картички и диплянки с рекламни снимки на Белоградчик от 30-те години", казва началникът на Държавен архив Видин Светлана Кръстева.

"Едновременното показване на картините на Красимир Кръстев от Белоградчишките скали и снимки на същите места от началото на миналия век за мен е много интересен начин да провокираме сетивата си. "Каменната приказка" на скалите отключва усещането за вечност, но в същото време е и един естествен декор на живота- както преди повече от 100 години, така и сега. Животът със своите различни лица. Има снимка на миньори от мина "Щастие". 

На друг фотос може да се види как през 1901 година на фона на скалите са се снимали вдовицата на Христо Ботев- Венета Ботева, с нейния син Димитър Рашев- по това време учител във Видинската гимназия, и дъщерята на поета- Иванка Ботева. Повод за посещението им в Белоградчик е откриването на новото училище, което носи името на поета. Прави впечатление сериозното отношение към фотографията- участниците в снимката са се подреждали като в жива картина, така че добре да се виждат лицата, облеклото аксесоарите", обяснява Мария Новакова.

Направените "за спомен" снимки след време се превръщат в история. Както и създадените всред магията на Белоградчишките скали картини.

"Тези безкрайно менящи се под светлината каменни образи аз наричам каменни приказки, тъй като приказката е тази, която учи и малки и големи на добро. Надявам се моите картини да внесат това добро в домовете на хората, пък и да ги накарат да отидат и сами да преоткрият тези каменни образи, да намерят своя зрителен ъгъл. За мен беше приключение да потърся нови кътчета, където не съм бил", признава Красимир Кръстев.

Последният ми въпрос към художника е за будителството- има ли го днес?

"За мен е важно да се знаят и помнят, да не се забравят българските будители от миналото. За тях трябва да се говори в българското училище. Колкото до днес- аз смятам, че будителството е процес. Будителят се изгражда. Той трябва да работи първо за себе си- без да очаква оценки. Да работи за своя град, за своя роден край, за своята България, за хората около него. Тогава той някога, след време, ще бъде наречен от следващите поколения будител. А ние днес трябва да напомняме на младите хора имената и делата на будителите, да им показваме пътечките към нашето минало, към нашите природни дадености, към нашия фолклор, към нашия традиционен бит и нашите ценности. А като имат памет за миналото, младите българи може би ще пожелаят да открият и нови такива пътечки. И така ще се раждат новите будители. За да ни има", слага последен щрих в нашия разговор Красимир Кръстев.

Пълен запис на предаването можете да чуете в прикачения звуков файл.