Емил Андреев: "Нашето съвремие е лишено от справедливост"

А те- двама много различни като личен почерк автори, са близки в посланията си в едно- какъв да е нашият живот зависи от нас. Все още. Все още можем, ако истински го искаме, да бъдем човеци. Да виждаме в истинския им мащаб всички неосъществени стремежи, да жалим за всички непостигнати мечти, да се гневим на всички нечисти страсти и да останем със светли души. Българите имат този исторически, социален и емоционален опит- не за първи път нацията преминава през тежки нравствени изпитания. Но ние имаме в наследство пример за това как във времена всякакви духовните хора на България опазват любовта към ближния. И обичат своя народ, колкото и грешен, премазан и отчаян да е той.

"Всички ние сме излезли изпод балтона на Иван Вазов", подсказва с усмивка своя поглед към настоящето поетът Мирела Иванова. Тя в продължение на много години живее с творчеството на големия българин, защото работи в неговата къща, превърната в музей.

"Когато съм много огорчена, когато се чувствам притисната в ъгъла, аз започвам да си рецитирам Вазов. В неговата поезия и в цялостното му присъствие, има едно огромно достойнство, сравнимо единствено с Балкана. Вазов е единственият завършен от край до край голям духовен български проект", признава Мирела Иванова.

И Емил Андреев в новата си книга откровено търси паралели на сегашния ни обществен живот с този от времето на вазовите "Чичовци". А една нова книжарница във Видин събра "под балтона на Иван Вазов" двамата автори, които, всеки по своя си път, наблюдават, преживяват, преосмислят и пресъздават своята България.

Ето ги: писателят Емил Андреев- пъхнал уж небрежно под мишница романа си "Нашата книга", и поетът Мирела Иванова- която избира и подрежда внимателно всяка своя дума на нашия "Площад България"- откровено, направо, ясно, нежно и гневно, с шепот и вик. За да се видим в нейните "високи патоси и всекидневни притчи" такива, каквито сме. И уязвими, и жилави. Българи. Е, понякога "чичовци"... Даже, нека си признаем, през повечето ни житейско време "чичовци". Но и наследници на онези вазови българи, които преодоляват примиренията на едното голо оцеляване и разпознават в родовата си кръв смисъла на простичко казаното от народния поет: "Дадох всичко добро, каквото можах да дам, на отечеството. Малко бе, но толкова имах." И ние днес- за да се намерим къде сме- отново имаме нужда от уроците на паметта...

"Времето в романа "Нашата книга" е нашето време, времето, в което живеем. С всички наши типичности. Героите в романа са безпомощни- те трудно свързват двата края, трудно им е да намерят справедливостта. Нашето съвремие е лишено от справедливост. А и ние я търсим всеки за себе си. Не се вслушваме в това, което са ни завещали нашите предци: че спасението е в единението и в любовта. Но манталитетът на българина много трудно се променя. Ние много трудно се освобождаваме от чувството на зависимост от някой по-силен от нас", коментира Емил Андреев.

Да, когато си казваме истини, много често става така, че не остава място за надеждата...

"С надеждата и с истините винаги е сложно. Защото истините са толкова, колкото са сърцата. Днес всеки носи своята истина и не вярва в чуждата, смята я за лъжа. А тя- чуждата истина, е само още една различна гледна точка. За живота. За справедливостта. Ако някак поотворим душите си и за това, което мислят, усещат тези около нас, ако имаме антени и за чуждото страдание, тогава несъмнено бихме могли да се чувстваме по-заедно и да се посмиряваме, без да се примиряваме", казва Мирела Иванова.

Поетът не затваря в жанрова рамка своите малки прози. Тя просто нарича своите размисли за живота ни днес "моите текстове"- високи патоси и всекидневни притчи. Текстове, в които малкият човек не е малък сам по себе си. Малкият човек става такъв заради обстоятелствата, в които е поставен.

"Струва ми се, че ако ние осъзнаем добрите си страни, ако си позволим по-трудния избор: да се изправим, държейки се за добрите си страни- за своето въображение, за своята предприемчивост, дори за адаптивността си, която понякога изглежда като оцеленческа примиреност, все пак, това, че на този сложен кръстопът, винаги във сложно време, сме се справяли, е достатъчен повод да се справим и сега. Да приемем миналото си като опора. Да спрем с това жестоко олюляване между крайния нихилизъм и крайната патетика и да се конкретизираме в живота сега и тук", продължава Мирела Иванова.

"Нека се преборим първо със себе си- със собствените си зависти, надничания в чуждите паници, зад чуждите плетове, със собствените си развързани демони и омрази и като общност продължим напред. Да се научим да успеем да живеем заедно. Доброто започва от всеки отделен човек. Животът започва от всеки отделен човек. И зависи от всеки отделен човек. Време е да си повярваме. Без труд, без пристрастие и любов, няма да ни се получи. Затова и моята книга се казва Площад България- без кавички. Той е нашето общо българско място. Нека заедно да се бунтуваме и да ликуваме на него", категорична е Мирела Иванова.

"Романът на Емил Андреев "Нашата книга" е метафоричен израз на живота ни такъв, какъвто е. С всичките му проблеми, свързани с оцеляването, с миграционните процеси, с цялата тази тревожност, която е обхванала България, Европа и Света- тревожност от това, което се случва и ще се случва напред. Романът започва с едно хипотетично взривяване на една джамия и завършва с реален взрив. И с една задача за един писател- да създаде книга за българския дух. Оказва се обаче, че да намериш в нашето съвремие проявления на истинския български дух съвсем не е лесно. Ние обикновено виждаме първо и само негативното. А и в живота ни не липсват негативни факти... В романа има и една хубава любовна история. Защото както сам авторът казва, спасението и на отделния човек, и на общността, е в единението и в любовта", коментира новата книга на родения в Лом автор издателят и на двете творби- Стойо Вартоломеев, собственик на издателска къща "Хермес". И добавя:

"В романа си Емил Андреев възкресява духа на вазовите "чичовци", като възлага на героите си трудна мисия- да привнесат българския дух през лабиринтите на съвременния живот. Защото голяма част от действието се развива в една столична кръчма, а кръчмата за българина е онзи малък парламент, в който се решават както местните, така и световните проблеми. Това е трудна мисия, защото изкушенията на съвременния живот са много големи и човек често губи своите ориентири."

За българските "Чичовци" днес, за духа и наследството на Вазов, за лесно разпознаваемите прилики в духовната криза сега с тази от времето на големия български поет, си поговорихме с Мирела Иванова и Емил Андреев.