Носталгично за черно-белите снимки

От стените ни гледат със спокойни усмихнати очи наши земляци от края на миналия век. Артисти, работници в някогашния Химически комбинат, спортисти, хора на различна възраст, които подреждат пулса на едно отдавна отминало време. Мъже и жени, които носят с достойнство съдбата и годините си. Деца, които ни омагьосват с прямотата на светлите си очи, пълни с увереност и надежда. Деца, в които някои от порасналите днес видинчани могат да познаят себе си.

Експозицията съдържа над 60 черно-бели снимки от времето, когато Златко Ангелов документира живота на видинчани през своя обектив. За това време и за онзи сладък вкус на очакването да видиш на монтажната маса дали снимката, която си щракнал, е станала, си говорим с майстора-фотограф. Говорим си с него още и за това как се зарежда лента във фотоапарат, как се проявява филм, какво е това тъмна стаичка, как се копират снимки и най-вече как се раждат идеите в работата на фотографа.

"Аз цял живот работих черно-бяла фотография. Тя беше моето хоби, моята професия, моето сърце. Моето време. И знаеш ли, улисан в това да направя на най-хубавата си снимка, аз не усетих кога дойде време да се пенсионирам. Една идея, друга идея... И аз така и не направих тази снимка. А когато излязох на пенсия, с мен се пенсионира и черно-бялата фотография", казва с кротка усмивка Златко Ангелов.

"Не очаквах, че имам толкова много готови снимки в моя архив. Винаги съм казвал, че архивът на един фотограф са неговите негативи. Но когато се поразрових, се оказа, че съм запазил достатъчно снимки за една изложба. И така подборът беше готов. За аранжирането ми помогна главният редактор на в-к "Видин" Роберт Николаев", споделя Моят събеседник.

Разглеждаме заедно изложбата. Разказва ми Златко историите на снимките. Заставаме последователно пред триптиха портрети на Димитър Грънчаров; триптиха за зърното, включен в поредица от снимки за хората, земята и хляба. И водата- затворена в старинна кратунка, закачена под астмата в двора на неговия баща. Ето ни и пред триптиха с героя на социалистическия труд Настенка Тодорова.

Следват снимки на работници от нощната смяна, на дяволито усмихнати деца и черно-бели тъжни акценти от природата, снимки от спортния живот на Видин и снимки-усмивки, които закачливо "тълкуват" по един друг начин виждането на Златко Ангелов към нещата от живота. Спираме пред видински залези, изгреви, погледи към реката...

"Тук, на тази снимка, седнал върху купата с жито, е сегашният главен редактор на вестник "Видин"- Роби. Тогава на четири години. Кой е могъл да очаква тогава какво ще се случи днес?! А то какво се случи? Сам да се аранжира", шегува се майсторът на черно-бялата фотография.

"Обичах да снимам за вестници. За мен беше удоволствие. Липсва ми целият този процес. Снимането. Тръпката- какво ли се е получило?! Тъмната стаичка. Проявяването на филма, копирането на снимките, сушенето, изрязването...", признава Златко и ми разказва стъпка по стъпка как се "вади" от негатива черно-бялата снимка.

"Сега с тези високи технологии... Някога нещата как са започнали? С цял товар стъклени плаки, шишета с емулсии, химикали... Трябвали са няколко човека, за да се направи една снимка. Но каква! Качеството и сега е великолепно на тези стари снимки! След това плаките отстъпват място на фото филма, товарът намалява, а сега вече- всичко е много по-леко за носене и по-лесно за работа. Така е. Всяко нещо е с времето си. Идва с времето си и си отива с него. Империи са идвали и са си отивали от тази земя.

Сега и моят занаят си отива. В архива- където му е мястото. Който проявява интерес- ще намери моите снимки и ще се запознае с тях. И с нас, хората е така. Били сме деца. После родители. После остаряваме и идва време да си отидем. Животът ни преминава и един ден свършва. Затова смятам, че моите негативи ще се запазят единствено в архива. Вярвам, че тук ще се намери начин снимките да бъдат дигитализирани и да са достъпни за всички, които искат да видят през тях моето време", прям и спокоен ми обяснява Златко.

"Съвременната цифрова фотография е много по-достъпна, по-лесна за работа. А всеки търси по-практичното, нали? И аз снимам с новата техника. Но знаеш ли, всеки път, като бръкна в чантата, нещо ми липсва... Къде са ми лентите? Обективите? Броячите? А колко пози ми остават?!... Така е. Питаш какво искам да снимам. Видинските изгреви. Видинските изгреви искам да снимам. Онази огнена пита, която се издига над града. Прекрасно е! И още много други неща. Искам да видя как хората започват да стават по-добри. По-добри хора и по-добри християни", казва моят събеседник.

"На земята мир и между хората- благоволение", както е казано в Библията. Това пожелава на всички майсторът фотограф пред Бъдни вечер и Коледа. Той вече направи своя подарък, като дари на "Държавен архив" Видин всички фотоси от изложбата "Носталгично".

Пълния запис на нашия разговор чуйте в прикачения звуков файл.