Наричаме за Бъдни вечер

Заедно с децата в този разговор е и етнографът от Видинския исторически музей Десислава Божидарова. Тя ни връща в традиционната българска къща, край горящия в огнището Бъдник. Разказваме си за духа на старите Коледи- за традициите, които сме запазили през годините.

Момичетата ни подсказват как всички заедно можем да сме част от подготовката на празничната трапеза- за да се усмихнем, да се върнем в детството и да си вземем от там искрица любопитство, трохичка вяра, шепа надежда- та да топлят и осветяват отвътре душата ни през цялата следваща година.

И така, Днес в "Калейдоскоп" сме в уюта на старите български традиции на Бъдни вечер. А традициите повеляват да започнем с уроците на етнопедагогиката! Затова хайде да си преговорим!

Цикълът на зимните празници по нашите земи е започнал в началото на декември- на 4, 5 и 6 декември, с почитането на трима светци- Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола. Народът казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости среща", това било време не само за подготовка на предстоящия най-важен празник- Рождество, но и време за почит към предците- честване на родовите покровители, даване на курбан за ново начинание или за спомняне и благодарност за преодоляно сериозно премеждие, време за събиране на семейството, независимо какви ветрове и накъде по света са попилели неговите членове. Колко щастливи били всички у дома, ако по Игнажден- 20 декември, първият човек, който прекрачва родовия прак, е завърналият се от гурбет син, брат, баща! В православния календар това е денят на Свети Великомъченик Игнатий Богоносец, който донася благата вест за предстоящото Рождество Христово.

Според народните предания, родилните болки на майка Богородица започнали по Игнажден, а Младенецът дошъл на този свят на 24 декември, в полунощ- затова народът ни нарича тази вечер- Бъдни вечер, нощ на бдение и светло очакване. А редом с приготовленията за Рождество, спазва и редица забрани. На Игнажден нищо не се дава в заем, за да не излезе богатството от къщата. А дали ще има плодородие през следващата година, се гадаело по "въглен на секира". Добър знак е, ако въгленът изгори докрай и стане на пепел върху острието на секирата. Старите българи тачели Игнажден като ден на побратимството. Много важно е кой ще е първият гост на Игнажден. Хубаво било "полазникът" да е добър и богат човек, за да влязат с него в дома доброто, успехът, богатството. А, както вече казахме, най-хубаво е това да е свой чакан с нетърпение човек. На Игнажден е и първата стъпка в подготовката на Бъдни вечер- стопанинът на дома избира и отсича в гората Бъдника- дъбово или крушово дърво.

На днешния ден най-възрастният мъж в къщата внася Бъдника в дома и пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", а жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!" Мъжът на свой ред казва: "Аз в къщи и Бог с мене!"

Вечерта Бъдникът се слага в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорялото дърво правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, посипва се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

На днешния ден- 24 декември, подготовката на празника е точно разпределена между всички членове на семейството. Така, както е ставало това в старите родове през всеки ден от годината. Приготовленията за празника започвали още в ранни зори. Жените замесвали обредните хлябове с "мълчана" вода. След това приготвяли постни ястия и варено жито за Бъдни вечер.

Ето ви и една бърза рецепта за содена питка: Продукти: около 3 чаени чаши брашно; 1 чаена лъжица сол; 1 чаена лъжица сода за хляб; 1 супена лъжица оцет; 5 супени лъжици олио, 1 чаена чаша хладка вода. Приготвяне: Брашното се пресява и се прави кладенче. В него се слагат погасената в оцета сода, солта и олиото и при бавно добавяне на 1 чаена чаша хладка вода се замества меко тесто. Оставя се да почива 10 минути. В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка. С вилица се набожда цялата питка, за да не се пукне.  Ако искате да направите украса върху питката, отделете малко тесто, преди да я оформите. След това украсете по желание и според обичаите, които имате във вашето семейство. Постната содена питка за Бъдни вечер се намазва с олио и се пече 30-35 минути на 180 С. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, като никой не бива да става от нея, а ако това се наложи, хората ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Празничната трапеза се подрежда срещу огнището, тъй като се вярва, че то е най-святото място в дома. Всички ястия са постни, да са поне седем, а броят им задължително трябва да е нечетен. Едни от задължителните ястия в празничната вечер са сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав- на трапезата трябва да има по малко от всичко, което е родила земята, с надеждата от всичко да роди отново и през следващата година. Между ястията се слага босилкова китка със сребърна пара, завързана с червен конец. Китката се пази за лекуване и баене през цялата следваща година. Някога до трапезата поставяли палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари.

Следвало задължителното прекадяване на яденетата, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Наместо с кадилница, той кади с палешника от ралото или с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и на всяко кадене домовладиката се прекръства. С този обред, познат вероятно от предхристиянско време, се цели да се прогонят злите, нечисти сили и да се предпазят хора и добитъкът от тях. Каденето е съпроводено от благословии за виното и за пшеницата.

След това най-възрастният член на семейството разчупва обредната пита, като първото парче се нарича на Богородица и се оставя пред иконата, където се пази до следващата Коледа.

Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички от семейството не се съберат около трапезата. Оставя се място и за покойните роднини. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и много гадания за времето и берекета през следващата година, за здраве, за женитби и за благополучие.

Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, смятани за божии пратеници. Още при прекрачването на прага на къщата момчетата викат: "Бог се роди, Коледо!" И питат домакините: "Славите ли млада Бога?", а те им отговарят: "Славиме!" След това коледарчетата чукат с тояжките си върху разпилените по земята зърна и наричат: "Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи."

Някога дарявали щедро коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети. На всяко коледарче се давали и от специално приготвените кравайчета- колачета, които децата нанизвали на дряновите си тояжки.

Пълен запис на предаването чуйте в прикачения звуков файл.