В памет на 27-те мъже от Ново село

Почти петдесет години ние не говорехме за нашите деди, отдали живота си за България. Тези, които участваха в Първата световна война. А те си отидоха с мисълта, че защищават каузата „България“. И трябваше да се срещна през 2006 година с покойния вече полк. Петко Йотов, тогава директор на Националния Военно-историческия музей в София, за да разбера, че всеки българин, призован от своята страна и загинал в изпълнение на войнишкия си дълг, трябва да бъде уважен и името му да бъде изписано със златни букви на войнишките паметници в България. Защото то увековечава големия подвиг на малкия човек. 

1916 година отне 27 мъже на видинското село Ново село. Последният- Ницо Сандов Ковров от 51 пехотен полк загива преди 100 години на 29 декември 1916 г. при Желево /по-късно Андартикон в гръцка Македония/. Три години преди това семейството отдава още една жертва в пантеона на България - брат му Георги. Ницо Ковров оставя наследници. 

И още няколко имена върху паметната плоча на читалището в Ново село са свързани с 51 пехотен полк. На връх Чеган загиват ст. подофицер Марин Н. Панчов и фелдфебел Найден П. Шовин. Но там липсва името на човека, участвал в спасяването на полковото знаме. Знамето е светиня, защото над него е извършен обредът на освещаването. Ако знамето бъде пленено, полкът се разформирова и не може да продължи съществуванието си. На дръжките на всички военни знамена има гривни, на които пише на кого и кога е връчено знамето. Тази памет е предадена дори по времето на комунизма. В пионерските лагери имаше такава игра - да защитиш знамето си от кражба на другия лагер.  

Този момент е пресъздаден в историческия сериал „Дървото на живота“, направен по роман на Владимир Зарев, който е с видински корени. Затова и действието на филма е свързано с Видин. Спомнете си  спасяването на полковото знаме, когато вместо него изгарят калъфа му. В основата на този епизод е действителен случай - спасяването на знамето на 51 пехотен полк, сформирован  във  Видин на 11 септември 1915 г. След Солунското примирие  от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество, но знамето му е спасено  на 2 октомври 1918 г.  На група от 5 воини, начело с полк. Петър Кръстев от гр. Лом, е възложена тази задача. В нея влиза и фелдфебел Никола Попадиев от Ново село, Видинско. Знамето е пренесено от Македония до Видин, увито върху тялото на ст. подофицер Христо Петров от Видин. Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна“, а на спасителите е връчен „ Знак за спасяване на знаме“. В група са участвали още ст. подофицер Васил Христов и фелдфебел Васил Иванов Въдов от с. Бориловец, Видинско.

27 млади мъже от Ново село загиват през трагичната 1916 г. Много от тях оставят потомци. Но кой още ги помни като разкази от баба или като легенди в рода за случилото се преди 100 години? 

Народ, който  пази своето минало, поддържа основи, върху които да гради своето бъдеще.