Валентина Пенева: "По пътя на сърцето си вървя"

Видинският период от живота на Валя започнал след един леден 18 януари, преди повече от 30 години, когато Валя и Кирил- студенти в Русенския университет "Ангел Кънчев", вдигнали през малката ваканция между първия семестър и зимната сесия своята голяма новоселска сватба.

"През целия си живот съм следвала сърцето си и мисля, че то никога не ме е излъгало или подвело", казва Валя.

"Мама някога казваше, че те, тези неща- нещата от живота, вървят от рамо на рамо. И каквото на теб ти се случва по твой избор, после те стига и не по твой избор...", спомня си Валя.

И така, както тя от слънчевата и топла Централна България идва в нашия ветровит Северозапад, така след години двете й дъщери избират своя път далеч от родния дом. По-голямата живее в Швеция, а по-малката е в България, но чак във Варна.

"Нищо, че малката ми дъщеря живее в България, виждам я горе-долу толкова често, колкото и голямата. Защото тя се занимава с вариететни програми и винаги е заета. А най-много е заета по празници, когато на нас с баща й ни се иска да съберем около обща трапеза цялото семейство. Но такива са при нас нещата от живота... Аз вярвам, че те са удовлетворени и щастливи с избора, който са направили. Да, липсват ми. Много ми липсват. Но би било егоистично от моя страна да им казвам и показвам, че ми е мъчно за тях- защото зная, че там, където са избрали да живеят, живеят добре. Какво повече да иска от Съдбата един родител", откровено признава Валя.

И ми разказва за решението на голямата си дъщеря да замине за Англия, където започва като шофьор на автобус, а после израства до шеф офис в същата фирма и управлява около 180 водачи- всичките мъже. Началния си избор прави от прагматизъм, но се оказва, че си е предизвикателство и след преместването си в Швеция, макар вече да няма преки финансови причини да работи постоянно, тя понякога сяда отново зад волана на някое от градските чудовища- автобусите с по две-три секции, които, погледнати отдалече, в завоите приличат на голяма пъстра гъсеница. Сега някогашното малко момиченце от черно-бялата русенска снимка се подготвя да изучава криминалистика и цялото семейство е в очакване какво ще бъде поредното приключение, в което смело ще влезе.

На висок адреналин живее и малката дъщеря.

"Почти не почива. Налага се понякога да сменя костюми и грим в колата, да прави сама дизайна на сценичните облекла, да работи едновременно по общата хореография и да репетира самостоятелно, защото поканите за участия са най-различни. Но тя за това си мечтаеше още като ученичка в училището по изкуствата във Видин- за голямата сцена, за светлината на прожекторите, за аплодисментите на публиката. Като дете много обичаше спортните танци. Когато ни каза, че ще кандидатства във Варна в специалност вариете, мислехме, че е избрала много труден и високо конкурентен артистичен път. Но пък сега работи това, което обича", разказва Валя.

Говорим си с Валентина Пенева за нейните страсти и слабости, за случайностите и за закономерните събития в живота. Сега Валя управлява собствен бизнес, майка е на две прекрасни дъщери и щастлива баба на две момчета. Обича цветята, селския си двор, срещите с приятели около празнични и делнични вечерни трапези и тихите сутрини пред чашка кафе на просторната веранда в дома й- сред морето от зеленина, което сама е сътворила.

"Имам всякакви цветя. Някои от тях изглеждат екзотично- имам няколко вида клематиси, пасифлора. Но все пак предпочитам непретенциозните бабини мушкати, лалета, зюмбюли и дворни рози. Макар да ги наричат принцеси, розите не са капризни за отглеждане. Имам различни сортове. Мушкатите например не обичат да им е топло. Дори и през зимата. Те обичат да им е светло", споделя своя опит с цветята Валя.

Другата страст на Валя са погачите. С фантазия и отдаденост към хляба тя ритуално меси и пече своите празнични пити. И когато идват празници, и без повод. Какво слага на трапезата до тези разкошни погачи?

"Новоселяни не сядат на масата без червено вино. Кирил обича свинска кавърма. Добре стоят всякакви вкусотии- и от месо, но и без месо. Най-важното е около трапезата да са седнали хора, с които ти е топло и усмихнато.

Много ми е важна усмивката. По това ме познават, че не съм от този край- че се усмихвам. А на мен ми се иска повече хора да се усмихват. Тук. При нас. Защото аз отдавна съм си с двойно гражданство- колкото от родната ми Нова Загора, толкова и от Видин. А за Ново село да не говорим- там е моето щастие", подчертава Валя.

Една усмихната и лъчезарна обичана жена- майка, съпруга, приятел. Дошла в нашия ветровит Северозапад по пътя на сърцето и останала тук, при човека, с който е събрала дните си.

"Вярвам, че човек е такъв, каквито са мечтите му", уверява ме Валя. За да научите повече за нея, за нейните приятели и близки, за нейните тайни в отглеждането на цветя и печенето на красиви и вкусни погачи- чуйте прикачения звуков файл.