Валентина Вълчева: "Майчиното спокойствие и обич са най-добрата защита за детето"

"Червеният конец, сините мъниста, светената вода при къпането на новороденото- има много неща, в това число и бабините илачи, които и сега битуват и трайно са се настанили в живота на майките и бащите. Няма майка, която да не се праши от уроки! На мен лично тези неща са ми малко чужди, но ги разбирам тези майки- когато си с току-що роденото си дете всичко ти прави впечатление, всичко те плаши, чувстваш се несигурна дали постъпваш по най-добрия за детето ти начин... А когато майката е притеснена, то и детето е нервно. Когато майката се успокои, тогава и детето е спокойно. От личен опит твърдя, че когато сложа под контрол нещата в себе си, тогава се успокояват и нещата при малките", споделя Валя. Не така уверена е била обаче в началото на своето майчинство!

"Самото дете те насочва. Научаваш се да му разбираш реакциите,  желанията. С първото дете е малко по-трудно, докато с второто всяка майка се чувства много по-уверена. Няма го онзи първоначален стрес, който се отключва пред страха от неизвестното. Има съвети, които в такива моменти може да дадат успокоение на майките. Но има и неща, които за мен са напълно безсмислени, дори опасни. Да вържеш на креватчето, на количката или на ръката на бебето червен конец- добре. Но натриването със сол на новороденото- това ми звучи не много разумно", обяснява Валя. Но признава, че дори и тя- един уравновесен и усмихнат човек, който не обича да се взема на сериозно, има своята история, свързана с името на първородния й син.

"Преди раждането на първото ми дете, две нощи по ред сънувам един и същи сън, в който на една бяла кърпа бродирам с червен конец името Константин, а до мен стои един лекар и ми казва: "Тук трябва да запишеш името на детето". А когато дойде време да раждам, се оказа, че точно същият този лекар беше на смяна... Трябва да призная също, че на всички предварителни прегледи ме уверяваха, че ще имаме момиче. Но аз си мечтаех за две момчета! И когато раждането наближи, попитах моя мъж ние какви имена ще избираме, а той ми обясни, че в неговото семейство се спазва обичаят детето да бъде записано с име, което майката е сънувала преди раждането! Нямаше как всички тези неща да не ми повлияят! Четири години по-късно нарекох втория ни син Александър. Първо защото мъжът ми е Александър. Второ защото винаги съм вярвала, че един ден ще имам син на име Александър. И трето- защото при втората бременност, нищо не съм сънувала", продължава да разказва с дяволита усмивка Валя.

Тълкувайте нейните думи както намерите за добре! Защото Валя има уникално чувство за хумор, рисува страхотни графики, пише импресии, разкази, сатирични миниатюри. Сама за себе си твърди, че е здравомислещ човек, който не се доверява на никого повече отколкото на самата себе си...

Колкото до мен, аз откровено вярвам, че нашите баби са имали основания, когато са предавали напред през годините своите познания за тайните на майчинството.

"Една майка е готова да чуе, да прочете, да провери всичко, което може да бъде полезно за нейното дете. А аз съм и любопитна. Наскоро попаднах в нашата библиотека на една книга- "Колелото на живота", етнология и етнография, от Ани Кирилова и Анислава Милтенова. Какво ли няма в нея! Поверия всякакви- и за любопитни, и за суеверни родители! А и не само за родители... За брака, за семейството, за здравето. За мен особено интересно бе едно поверие за плацентата- това, че "родените с риза" момченца, когато станат мъже, куршум не ги лови! Или това, че ако в хастара на дрехата на войник тайно се вшие запазено късче от плацентата, той ще се върне жив и здрав от война. Сега медицината открива все по-нови възможности да се помага при различни заболявания със стволови клетки от пъпната връв- това ме кара да се замисля- а може би нашите баби все пак са знаели за плацентата и пъпната връв неща, които ние не знаем... Жалко, че заедно с "така се прави" през годините не е запазено и обяснението "защо така се прави"... Защото аз съм такъв човек- доверявам се на познание, което е аргументирано. Искам да зная защо, а не просто някой да ми каже, че така се прави", категорична е Валя.

Да, дори модерна майка като Валя е склонна от време на време да се довери на някои от бабините съвети и с удоволствие да се усмихне на някои от бабините деветини...

"Майчиното спокойствие и обич са най-добрата защита за детето. И не само майката. Ако възрастните около децата са спокойни, ако им дават увереност и сигурност, то и децата ще пораснат спокойни хора. Затова аз казвам: Нека спрем да се вземаме прекалено на сериозно. Не харесвам хора, които се вземат прекалено на сериозно. Натоварват ме. Животът достатъчно ни товари. Нека не драматизираме толкова! Затова си направих блог- това е моята автотерапия. А ако помогне и на други хора да се усмихнат- още по-добре", казва Валя и обещава отново да ми дойде на гости в "Калейдоскоп", за да си говорим за нейните графики, фотоколажи, разкази. А днешния ни разговор чуйте в прикачения звуков файл.

А ето и малко фолклор за новороденото: Новороденото най-напред се поднася над огнището или се промушва през пиростия, за да бъде здраво. Следващата грижа е закърмянето. Обикновено това прави майката. По време на закърмянето бабата държи над главата й сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците, за да бъде детето винаги сито. В някои случаи, докато дойде млякото на родилката, поканват чужда жена да захрани и кърми детето. Млечната майка трябва да има свое кърмаче, всичките й деца да са живи, да е чиста и добра. Първото къпане става, като във водата се слагат разни носещи здраве билки. В нея се пускат сребърна пара и прясно яйце. Характерно за българите е осоляването на новороденото. То става обикновено на третия ден след раждането. След окъпването осоляват детето с дебел слой ситна сол по всички части на тялото освен главата. Така го повиват и го оставят да пренощува, след което пак го окъпват- за "да не мирише на лошо потта му".

Родилката известно време не трябва да се докосва до огъня. До 40 дни не бива да доближава до кладенец или чешма. Ако се наложи да отиде за вода, ще чака отдалеко друг да й налее. Иначе се пресушавали кладенецът или чешмата. До известно време тя не бива да пере пелените на детето си; до месец не бива да меси хляб; до 40 дена до хамбар не се доближава, на харман не излиза, в градина не влиза- "не е добре за нея и за стоката". Родилка не бива да извежда добитък, на пастир хляб в торба не слага, не изпраща с поглед домашните си, когато отиват на работа, защото млякото й ще намалее...

Вярва се, че до 40-ия ден каквото и да се изнесе от къща с новородено, това ще причини пресушаване на млякото на родилката, затова се забранява даването на заем, подаряването, продаването... В краен случай от всяко дадено нещо трябва да се остави по малко в къщи.

Четиридесетия ден  е очистителен. На него родилката отива с бабата и детето в черква на чиста молитва. Свещеникът прочита молитва, поръсва и нея, и детето със светена вода и с това тя връща своето нормално отношение към света и на света към нея.

Една от старите български традиции, подобни на които има на много места по света, е първата погача за новороденото. Тя се прави на 40-тия ден от раждането. Отива се в църква, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората.

Но все пак първите, които го виждат са само най-близките до семейството жени. Гостите трябва да дойдат по светло и да си тръгнат по светло. Желателно е да са млади раждали жени или бременни. Обикновено това са роднини и близки приятелки. А за таткото е свободен от семейни задължения ден - изпраща се на разходка или да се повесели с приятели. Разбира се преди това е бил порядъчно впрегнат в подготовката на празника.

Погачата за бебето играе ролята на орисване- поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето, като например: да танцува добре, да пее добре, да изкарва пари, да е умно и т. н.