Спомен за основателя на ломския етнографски музей Димитър Маринов

На 10 януари се навършиха 77 години от смъртта на Димитър Маринов. През своя наситен със събития живот той е бил възрожденски учител, журналист, преводач, краевед, свещеник, игумен на манастир, основател на Етнографския музей в Лом и негов пръв директор. Повече за неговото дело в рубриката "Памет нашенска" разказа директорът на историческия музей Даниела Замфирова. 

"В съзнанието на редица поколения българи името на Димитър Маринов Бонев буди възхищение с всестранните си дарби. Той е свещеник, възрожденски учител и преводач, манастирски игумен, журналист, краевед, основател и първи директор на Етнографския музей, политик, един от "строителите на съвременна България", един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Роден на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм, Монтана, през 1854-та той започва да учи в ломското училище, в класа на Кръстю Пишурка. Когато е на 15 години, умират неговите осиновители. През 1863 г. вече е  послушник при протоигумен Неофит Рилски в Рилския манастир. От 1867 до 1871 учил във Военното медицинско училище в Цариград, след което през 1875 г. завършил философския факултет в Белград. През същата година започнал работа като учител в Лом. 

От 1879 до 1882 г. Димитър Маринов бил народен представител в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция и във Великото народно събрание, както и съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин. През 1894 е директор на Народната библиотека и след това и учител в Лом, Русе и София. През 1904 г. основава Етнографския музей и е негов пръв директор от 1904 до 1908 година" - разказа Даниела Замфирова. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина", който и до днес остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, песни, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право.