Да бъдем примерни в канона, но да не занемаряваме човещината

Неделята е посветена на евангелския разказ - притчата на Господ Иисус Христос за Митаря и Фарисея, които стоели на молитва в храма и по своему възнасяли прошения към Господ. Единият горделиво и надменно постъпвал, а другият - смирено и кротко. Единият бил отхвърлен, а другият - възнаграден.

С навлизането и отбелязването на Неделята на Митаря и Фарисея, Църквата Христова навлиза в дните за подготовка за навлизане във Великопостния период, който в смирение, покаяние, братолюбие и любов ни прави достойни за посрещането на Великия празник Възкресение Христово.

От днешната неделя в храмовете до Възкресение Христово в неделното Утринно богослужение се изпълнява песнопението:

"Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче, духът ми бодърства в Твоя свят храм, носещ храм телесен цял осквернен; но като щедър очисти ме с благостта на Твоето благоутробие.

Настави ме на пътя на покаянието, Богородице; окалях душата си със срамни дела и преминах в леност целия си живот; но с Твоите молитви ме избави от всяка нечистота."

Този молитвен текст е точно изложение на състоянието, което Църквата иска да изгради в нас, за да подражаваме на Митаря, който се каеше и да пренебрегваме Фарисея, който се превъзнасяше. На Митаря да не подражаваме в Злите му и грешни дела, а Фарисея да предпочитаме в старанието му да пази Закона. И двете личности днес ни дават както положителни, така и отрицателни насоки. Ние трябва да предпочетем смирението, което ни дава Божията благодат, и да бягаме от гордостта, която ни отдалечава от Бога.

От всичко това става ясно, че ние трябва да следваме канона, но да не бъдем слепи за човещината. Християнинът не трябва да бъде служител на точката и запетаята, а на духа, който животвори, а другото убива.

Евангелски текст:

"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Тимотей /2 Тим. 3:10-15/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 18:10-14/.

В рубриката "Съвременна Библия" - на първи февруари България възпомена многобройните жертви на комунизма. Един от списъка с жертви според мен е и Веселин Андреев - убеден комунист, партизанин, поет, писател и герой на социалистическия труд. На 11 февруари 1991 г. той посяга на живота си. Пред очите му се срива всичко, в каквото е вярвал някога. В това предаване ще припомня разказът му "Вол по терлици". В него писателят описва случка из партизанския си живот. После ще припомня и една от притчите на Исус Христос. Така в рамките на не много минути ще ви срещна с добрия комунист и Добрия самарянин. От кого има нужда светът ни днес - оставям на вас да прецените накрая!