Павел Петров: "От три години в Иново няма кражби"

Селото съществува на това място още от Средновековието. В османските регистри то се среща под името Хиново. Името му се асоциира с "лековит извор". До преди години селото бе известно и като Смърдан (или Смардан).

През Руско-турската война край него румънски войски водят решително сражение с турците на 24 януари 1878 г., като понасят скъпи загуби. Ето защо, в селото е издигнат паметник на загиналите румънци. Друга история от миналото на селото разказва, как по време на Сръбско-българската война от 1885 година, тук се водят тежки боеве, но сърби не са допуснати да преминат защитната линия.

Историята пази спомена за героичното минало на Иново, но не по-малко героични са и битките, които трябва да водят днес местните хора, за да оцелеят. Основните си проблеми те виждат в липсата на работа, липсата на млади хора, които да поддържат тонуса на селото и липсата на средства за поддържане на селската инфраструктура:

"Бил съм и учител, и кмет в "мутренските години", но такава безизходица като днешната, дори тогава нямаше... За младите тук няма никаква работа. Има две кооперации, които са взели цялата земя на селото- 20 000 декара, а не откриват никакви работни места. И в двете работят само по 5 души- държавата дава субсидии, ами направи поне 20 човека там да работят ! Мутренското време изобщо не е свършило, то си е същото... Строител съм, но мога да упражнявам професията си само през лятото- сега няма никаква работа. А би било хубаво в селото да има някакво предприятие или поне някакъв шивашки цех... Тук идват доста хора с пари от града и строят къщи, но това с нищо не допринася за развитието му. Те са си сякаш извънземни- дошли са си с парите, заграждат се и край. Нито излизат навън, нито пазаруват от нашите магазини... Училище нямаме, детска градина нямаме, затова всичко пропада, умира... Работа няма за младите, но дори и да се намери, те вече не търсят. Седят там в пенсионерския клуб с мен и си пият кафето... Иново има нужда от хора, които да работят по 8 часа на ден, а не по 4! Тези, които са назначени към кметството трябва да бъдат накарани да си отработват часовете, а не да играят карти в клуба, защото селото се е задръстило от боклуци. Няма държава, в която да получаваш пари без труд..."

"Ако кажа, че няма проблеми- ще излъжа", съгласява се и кметът на селото, Павел Петров. Той е на този пост за втори мандат. Роден е в селото, тук е преминал животът му, познава и основните му проблеми, както и как да ги реши, стига да има пари:

"Като всяко село и ние имаме проблеми. Хората най-често се оплакват от сметоизвозването и липсата на работа. Най-големият ни проблем обаче е, че трета поредна година нямаме програми за заетост към кметството. Назначили са ни от Социално подпомагане група социално-слаби от селото, които отработват 14 дни, но на тях изобщо не можем да разчитаме. Не казвам, че не работят, но пък и не разчитам на свършеното от тях... В селото имаме и доста придобивки. Освен лекарски кабинет имаме и стоматологичен. Пенсионерският ни клуб е един от най-добрите в региона. И хората са доволни. И най-важното- на Трифон Зарезан направихме три години без нито една кражба... Искам да благодаря на органите на МВР, за помощта, както и на охранителната фирма в селото. Благодарение на тях, хората тук живеят спокойно и дори сбивания няма. Върнахме се към старото време, да си оставяме портите отключени. И основната причина за това е, че нямаме роми, както и че всички в селото се пазят взаимно. В Иново имаме 600 къщи и само двадесетина не са обитаеми. Тук хората разсъждават така: "Щом при комшията няма проблем, значи няма да има и при мен"...А и в селото навсякъде е осветено. В Община Видин често се шегуват, казвайки ми, че Иново свети като Лас Вегас. Така че, ние в Иново живеем като в онази песен- "нормално, разумно и просто..."