Художнички от Монтанско: Правим света по-добър

Таня Василева е на 34 години, от Монтана. Тя е млада майка, учителка и художничка, която трябва да намира време за всичките си задачи в ежедневието.

"От около 9 години съм учител по изобразително изкуство и от тогава потърсих своята учителка по изобразително изкуство Рени Петрова, която ме е готвила за кандидатстудентските ми изпити. И от тогава участвам в колективни изложби в дружеството на художниците "Тенец" в Монтана. Реализирам се по принцип като учител, а като жена- художник се чувствам прекрасно, тъй като така виждам, че картините на жените са много по- колоритни, по- емоционални, много светлина блести от тях и се чувствам добре в компанията на жени- художнички. 

Аз работя с акрилни бои на платно, тъй като като майка на две деца нямам възможност да рисувам с маслени бои. От гледна точка на предпазливостта подхождам. Напоследък много рисувам цветя. Не мога да се огранича с цветовете. Работя вкъщи основно. Всяко едно свободно време използвам за рисуване. Смятам, че децата ми дават повече, отколкото да ми вземат. И учениците, и моите собствени деца ми дават много повече емоция и много повече свобода. Дори смятам, че взаимно сме си полезни и сме си учители. Не смятам, че една жена може да се издържа от изкуството си в България. Трябва да сме комплексни, да сме личности, които правят много неща. В нашата страна човек на изкуството трябва да се раздава, да не се ограничава само в едно нещо, което прави. Виждам и ученици, които съм готвила и на които съм преподавала, записват едно да учат, правят друго, рисуват татуировки. Малко хора употребяват изкуството в чистия му вид", разказва Таня Василева.   


Лорета Велкова се занимава с изработването на декоративни пана, като главните мотиви в нейните работи са взаимствани от традициите на чипровските килими:

"Аз се представям с художествени тъкани и с плъсти. Тъй като съм от Чипровци, аз от малка съм гледала, но доста по- късно започнах да проявявам интерес, някъде преди около 25 години започнах да експериментирам. Не съм се обучавала или учила, аз съм самоука. Изработвам различни художествени тъкани, а също така използвам чипровските мотивчета и ги преработвам по един нов, съвременен начин, така че да намерят място в съвременния интериор. Вдъхновение черпя от старите образци, защото те са традиционни, те имат послания обикновено за здраве, за закрила на къщата, за късмет и за това аз искам все пак да се запазят и да ги предам на идните поколения по един малко по нов и разбираем начин. Правя и много сувенирни неща. Също така понякога пресъздавам копия на икони, правила съм копия на картини на Владимир Димитров - Майстора. Другото, с което се занимавам, е плъстенето. То е много стар занаят, който е позабравен и сега в последните десетина години се възражда в цял свят. Когато работя, трябва да съм позитивно настроена, да знам какво правя, да се чувствам добре и тогава нещата се получават. Творчеството е човек да изрази себе си, емоциите си, вижданията си, да покаже това, което носи в душата си и да го изрази по някакъв начин, защото без творчеството това, което е в човек, си остава там и другите не могат да го видят, да го оценят и да му се порадват. Аз се радвам, че съм намерила някаква такава форма за изява."   

Светлана Иванова работи с керамика в Монтана и се представя с творбите си главно в София и Видин:

"Занимавам се с изкуство вече почти 30 години. Когато бях на 3 години ме "зариби" една госпожа- Рени Петрова. Тя ми преподаваше в школата по изобразително изкуство в град Монтана. Тя ме привлече към изобразителното изкуство. След което моят творчески път продължи напред и започнах да уча керамика в Троян, в художественото училище. След което ме приеха в Художествената академия, пак в специалност "Керамика", при професор Божидар Дончев. И вече имам собствено ателие, в което правя уникални неща. Всяко едно гърненце е уникално и влагам много любов във всичките неща, които правя. Да се занимаваш с керамика е въпрос на усещане. Самата работа с естествени материали ме успокоява изключително много. По този начин се чувствам свободна, което ми помага да дам воля на творческите си идеи. Работата с керамика ми помага до известна степен да импровизирам. Когато започвам да правя нещо конкретно, в самия процес на обработка влагам цялата си енергия и емоционален заряд, за това резултатът винаги е по- добър от очакваното." 

Трите жени са на различно мнение по въпроса за възможността да се издържат само от изкуството си, но и трите са категорични, че творчеството им прави света по- добро място за живеене.

Целите разговори с трите дами можете да чуете в звуковия файл.