Пластики като икони

И така- седим си ние в подредения уютен двор на Светли, пълен с цветя и различни фигурки- някои от които са естествени находки от природата от дърво и камък, които Светли е припознал и приютил, а други сам е изваял. Както е и с цветята- някои са си наши- селски, почти диви, а други- капризни гости от други географски ширини, но бързо приспособени от младия мъж към български условия. Защото и той е такъв- прям, естествен, земен. Светлин. Връщам го аз назад в годините и му припомням за онзи студен зимен ден, когато скочи в ледените води на Дунав, за да спаси богоявленския кръст. А благодарение на Златния фонд на Радио ВИДИН връщам и гласа му от онова време:

"Помня абсолютната тишина и покой, които ме обхванаха в секундите преди да скоча във водата. Като докосване от Ангел. А единственото, за което се сетих, бе че човек трябва да казва "да" на нещата, които животът му поднася. Не е нужно да имаш зададена от някого другиго героична съдба. Човек може сам да подрежда своята духовна стаичка, където са неговите лични малки постижения. За мен там най-ценна е любовта. Защото художниците са духовни хора. А моите творби аз ги виждам като икони на добродетели- лично вътрешно така ги виждам", каза ми тогава Светлин.

Обещахме си ние тогава, на 6 януари 2010 година, че ще си поговорим някой ден по-нашироко за подредбата на тази духовна стаичка, за бронзовите послания на младия скулптор, за любовта и човечността, но някак този ден все не идваше... Завъртяха се годините- така, както се върти едно колело... До днес, когато точно едно колело ни събра в шарения двор на ателието на Светли. Колело с дървена конструкция.

"Видях го в интернет. Веднага ме грабна. Аз много си обичам колелетата. А тази комбинация- хем колело, хем от дърво, направо ме разби. И си го направих. Приятели ми помогнаха със съвети и инструменти. Доста скици направих, но това се получи. Питаш дали вози. Вози! Да сме живи и здрави, някой ден може да си направя и едно бамбуково. Бих искал и едно прозрачно да си имам. Е, не ми е това основно занимание, но самият процес на изработване много ми харесва. Може да продължа да си почивам от моята работа, като правя и колелета", разказва Светлин.

После обещава изложба. Скоро.

"С пластики, които няма да са, да го кажем- визуални, а по-скоро философски. Като хайку", уточнява скулпторът.

Японската поезия в стил хайку борави с малко думи, но те са думи, които, според нагласите и дълбочината на душата на читателя, отключват в него цели вселени от асоциации. Из тези вселени зрителите на следващата изложба на Светлин Николаев ще пътешестват с едно въображаемо звездно колело. Да им помогне да го направят ще послужи едно истинско арт колело- може би това, първото дървено колело на Светли, или може би следващото, което той ще изработи.

"Така си го представям. Много добре ми стои на сърцето. Въпрос на време е. Защото първо имам много работа по пластиките. Искам да покажа и по-мащабни неща, които вече ги имам на скици, а някои съм започнал и с глина", открива съвсем мъничко от намеренията си творецът.

И ми показва два портрета. Пита ме виждам ли гълъбите в зениците... А аз занемявам, защото в гладните за надежда очи разпознавам един много близък на Светли човек, който премина през много тежко изпитание. И за пореден път си мисля как страданието отключва едни от най-силните идеи при хората на изкуството. Но на каква цена!

"Хайде, ще ти споделя и още нещо- мисля за една следа от бос крак, над която човек се навежда да пие, а зад него остават неговите следи... Защото ние винаги пием вода от следите на някой, който е минал преди нас", описва един от проектите си Светли. А аз си мисля, че точно затова трябва и да внимаваме какви следи оставяме, защото, за да пие някой след време от нашите стъпки, те трябва да са чисти...

Питам Светли за съпротивата на бронза- защото това е основният материал, с който младият скулптор работи. А после си говорим за страстта му към пътешествията с гребни лодки и водата; за онзи гръцки водолаз, който го е впечатлил със смелостта си да се гмурка през нощта в морето; за един бронзов плувец, който някога е правил, и за един друг плувец, когото трябваше да "излекува"...

"Просто трябваше да се направи. Мислех си, че този автор сега ни гледа от небето и ни казва: "Ей, помогнете! Спасете ми работата! Един ден и с ваша творба може да се случи така. Това ме мотивира", признава Светли. И ми обяснява, че скоро е проверявал дали всичко е наред по фигурата на Плувеца, който сега си е както преди, но доста време беше с една откъсната ръка. И си обещаваме някой ден с дървеното колело на Светли да започнем от Плувеца една разходка по любимите места на скулптора- за да очертаем една пътечка от чисти стъпки, от които други хора след нас ще могат да утолят жаждата си добро.

"Нека сме живи и здрави. Да имаме хъс за живот. Защото подтикът за всяко наше действие идва отвътре. Всеки от нас трябва сам за себе си да си е мотор- кой колкото може и колкото са му силите. И да пали и другите", пожелава на слушателите на Радио ВИДИН в края на нашия разговор Светлин Николаев.