Днес е Вход Господен в Йерусалим - Цветница

Евангелското четиво на днешния спасителен и велик празник ни предава историята на това изключително за човечеството събитие, като казва: "Шест дни преди Пасха, Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."

В днешния ден Църквата Христова иска от нас да отворим сърцата си и да дадем възможност на Спасителя Господ Иисус Христос да влезе в тях и да извърши обновление и спасение. Да отхвърлим стария човек и да се облечем в новия и да живеем устремени към Бога и Неговото Царство.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Филипяни /Филип. 4:4-9/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин. 12:1-18/.

В рубриката "Съвременна Библия" - Исус се явява като цар в Ерусалим. Възседнал магаренце, Той е посрещнат от тълпа. Какво очаквала тази тълпа от Него? Това, което и ние. Те очаквали Исус да разреши политическия проблем. Исус хранил хиляди, целил прокажени, давал очи на слепородени и даже възкресил човек, престоял четири дни в гробница. Така хората се досещали, че Той е Месията. Оставала само една крачка до пълната му слава - царският престол. Само че Исус разочаровал всички. Той можел да храни, цели и възкресява, но не поел никаква политическа отговорност. Исус бил Цар, но без корона. Месия, но без слава. Съмненията пораснали. Накрая било взето решение Исус да умре. Най-учудващото е, че Исус се съгласил. Дори отишъл по-далеч. Твърдял, че затова е дошъл на света. Всъщност, какво би станало ако Христос бе тръгнал към славата на престола, без да мине през горестта на кръста? Какви биха били последствията за нас? Каква съдба очакваше този свят, ако Бог беше спестил кръста на Месията и какво ни чака, когато Той, все пак, ще се яви с корона? Тези въпроси касаят вечната съдба на всеки човек, роден на тази планета.