В етнографския музей във Видин изписваха с восък яйцата за Великден

Под ръководството на етнографи деца и възрастни усвояваха техника, по която в миналото украсявали яйцата за Великден. Събирането им започвало още от Сирница, а към Благовещение ги преброявали, разказа етнографът Десислава Божидарова.

Багрилата, които полазвали някога, били предимно от природни материали, с изключение на червеното. Важна е и подготовката за боядисване.

Най-напред се боядисва първото яйце, снесено на Велики четвъртък и задължително е червено. Пази се до следващия Великден. Най- разпространената техника за шарене в миналото, е изписването с восък.

Растителни мотиви е избрала да изпише Симона, която е сред участниците в организираната от музея работилницата:

"Когато восъкът се нагрее, започва да изтича на малки капчици и можем да рисуваме свободно по повърхността на яйцето."

Най-важният символ, който се изписва, е кръстът. С него украсява яйцата за Великден и Александра:

 "Рисувам яйце по начин, който на мен ми харесва, т.е. защото съм вярваща, нали в християнската вяра, го рисувам с кръст."

Върху писаните яйца, които във Видин наричат "перашки" има и древни символи, разказва етнографът Сашка Бизеранова:

"Виждаме едно напластяване на езичество и християнство, което говори за много стари практики и самото название на писаното яйце, нали перашка, се предполага, че е от „пер“, което е коренът на бог Перун."

Освен украса, знаците, изписани с восък, са и пожелания, научаваме от Десислава Божидарова:

"Тези знаци, те са носели желанието на нашите предци за това, което искат да им се случва- за добро, за плодородие." 

За да познават обичаите, възрастни водеха в музея деца и внуци.  

"Тази нишка, която идва от миналото, минава към бъдещото. Ето, затова съм  довела внуците. Една брънчица е“- обяснява Малинка Башлийска.

Традицията изисква първото счупено яйце на Великден да не се изяжда от един човек, а да бъде споделено с близките, за да са споделени радостта и щастието.