Кога плачат мъжете?

Той твърди, че е плакал два пъти – веднъж от болка и втори път след като е разбрал, че вижда. Това е Марио Стефанов от видинското село Ново село– младежът, изгубил своето зрение при производствена злополука преди 14 години, за който Радио ВИДИН заговори първо. Възхитени от силния му дух, колегите от радиото поставиха началото на благотворителна кампания за спасяването на зрението му през 2013 година.

Марио вече вижда. В проценти, възможни да се придвижва спокойно, да чете и да изпраща съобщения от приятелите си по мобилния телефон без специални приспособления, да възвърне самочувствието си за нормален живот. Вижда благодарение на хората, които са отделили средства, време и доброволен труд, за да му помогнат. Средствата са събрани от благотворителни кампании като най-голяма е помощта на "Лайънс клуб"- Видин, чиито членове са осигурили предварителния преглед преди две години, квартира за 30-дневно пребиваване по време на операцията сега и самолетните билети за него и неговата придружителка. Многократно спомена имената на директора на Агенцията за регионално развитие и бизнес център във Видин Евтим Стефанов и офталмолога д-р Борислав Милчев. Разходите по операция и пребиваването в болницата са поети от Министерството на здравеопазването. Цялото тичане по изготвянето, подреждането и превеждането на документите, както и придружаването в Кьолн остава за любимата жена, която неотстъпно го подкрепя в най-тежките моменти.

Операцията на дясното око е извършена през февруари тази година в Германия, в университетска очна клиника на гр. Кьолн от проф. Клаус Курзифен. Почти 50% са отстранени от зрителния орган, присадена е роговица от донор, поставена е леща. Марио твърди, че е плакал два пъти – първия път след операцията от силната болка, която не преминала, докато не бил упоен по предписание на професора за цял ден. И втория път, когато е разбрал, че вижда.

Заплака и докато разговаряхме. Не когато разказваше как той, българинът от ромски произход е стоял час и половина пред касата на метрото и е молел на английски да им купят билети, започвайки с думите: „Имам пари, но съм незрящ“. Заплака, преди да събере сили да каже, че за операцията благодари на всички онези хора - „брънка от звеното“, както се изрази, които са помогнали за неговото проглеждане. Защото без всеки един от тях, веригата би се скъсала и той би останал в плен на тъмнината. Вярвал е, че ще прогледне, но е усещал как животът му се изнизва в мрака – без любим човек, без изгледи за наследници, без любима работа. Заплака и за онази „паралелна вселена“, която се намира на разстояние един човешки живот и само на 2 часа път със самолет. Вселена, в която пациентът е бог и всичко в клиниката се прави в негово име.

И порасналите мъже плачат.