Уроци по памет на Велика Събота

Затова днес в "Калейдоскоп" си припомняме. Говорим си с хора на различни възрасти за християнските ценности, за българските традиции, за уникалните обичаи на нашия шарен Български Северозапад. Защото днес е Велика събота. В полунощ е Възкресение. На този празник християните се поздравяват с: Христос возкресе! Во истина возкресе! И си даряват червени яйца. Боядисаното яйце символизира Земята с людете на нея, спасени от кръвта Христова. Но за да осмислим пълноценно днешния ден, нека се върнем в началото на Страстната седмица и си припомним по дни онези библейски уроци, които всеки от нас трябва да знае и носи в сърцето си.

Начало на тържествата слага влизането на Иисус в Йерусалим, където според Библейската притча вярващите в Спасителя го посрещат с цветя и палмови клонки. Предстоял юдейският пролетен празник Пасха. Познавайки отнапред Съдбата си, Божият син кани на вечеря своите 12 ученика. В Евангелие по Матея четем, че тази вечер Той изрича: Истина ви казвам, един от вас ще ме предеде. Хлябът, разделен от Иисус между учениците, става символ на Тялото Христово, а виното- символ на Неговата свята кръв. Затова опростените християни се комкат с глътка вино и нафора.

Четвъртък е денят на предателството. Иисус отвежда учениците си на Елеонската планина и там отправя последната си молба: Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая горчива чаша, обаче не както аз искам, а както Ти. Ако не може, нека бъде Волята твоя. Още същата нощ в Гетсиманската градина Юда Искариотски сочи на стражите Учителя с думите: Когото целуна, той е. Него хванете!

Иисус не позволява на учениците си да го защитят с оръжие, защото който нож вади, от нож погива. Стражите го отвеждат при Понтий Пилат, който не го намира виновен в нищо и като се опира на традицията на Пасха поне един затворник да бъде помилван, пита юдеите кого да освободи. Тълпата обаче избира разбойника Варава, а за Спасителя крещи: Разпни го! В Символа на вярата четем: И биде разпнат за нас, и страда, и биде погребан.

На разпети петък Иисус сам изнася кръста си до Голгота. Безропотно понася подигравките и се моли: Отче, прости им, те не знаят що правят. Когато идва Неговият час, мрак прибулва света, трепери земята, гробове се отварят. Завесата на Йерусалимския храм се раздира от горе до долу- знак, че Старият завет се свършва. Майка Мария сваля от кръста своя син и погребва бездиханното му тяло.

На третия ден след погребението, Магдалена намира гроба празен. Тя е първата, на която възкръсналият Иисус се явява в своя човешки образ и казва: Защо търсиш живия сред мъртвите?! Нали рекох: Вие ще разрушите тоя храм (тялото ми), но аз в три дни ще го въздигна.

Събота и неделя са дни на възхвала и радост. Христовото Възкресение е най-щастливото събитие за християните по цял свят, защото е поличба за спасение. Чрез учениците си Синът Божий оставя завета си към всички нас:

Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

Символ на този вечен кръговрат и неотлъчното му присъствие в живота на християните е самозапалващият се свещен нов огън, който ние в съботната нощ приемаме от храма господен и отнасяме в домовете си- да ги осветим и пречистим. Защото Великденските празници са повод за размисъл, равносметка, опрощение и надежди. Нека подготвим душите си за тази нощ, като се върнем при своите корени.

"Върху яйцата за Великден българката изписва своите мечти и надежди за по-добри дни, любовта си към живите и почитта си към починалите прадеди. Първото яйце се боядисва в червено и се слага пред домашната икона. То пази семейството през цялата година- до следващия Великден", така започна своята беседа с децата от Работилницата по творческо писане към видинската математическа гимназия "Екзарх Антим I" етнологът в Историческия музей на Видин доктор Сашка Бизеранова. Математиците бяха част от групата млади гости на музея, дошли да научат повече за обичаите по Великден.

Инструктори, наставници, помощници на децата в усвояването на стари техники за боядисване на великденски яйца бяха Десислава Божидарова, Екатерина Илиева и Сашка Бизеранова. Те показаха на любопитните младежи техники, запазени от времето на нашите баби.

"Припомних си познати неща и научих нови. Доволна съм, че моите деца участваха в тази хубава инициатива на музея. Това е сигурен начин традициите да не бъдат изгубени във времето", коментира Десислава Джегова, майка на две от децата, участвали в предпразничните занимания.

За да е пълна картината, порових из Златния фонд на Радио ВИДИН и избрах спомени за Великден на една достолепна по възраст и уникално млада по сърце жена- Райна Димитрова.

"Тази нощ да си вземеш огън от храма и да си го занесеш у дома. След 12 часа, когато свещеникът изнесе новия огън- от него да си запалиш свещичка. Тази свещичка неугасена трябва да стигне до всеки дом. Там се оставя пред иконата на Майка Богородица- с молитва за здраве, за благополучие, за мир и любов между хората", заръчва в своя разказ Райна Димитрова.

"Вярата в Бог никога не ме напускала. Вярата в Бог ме е крепяла през всичките ми дни. В тежки моменти намирах утешение в моята вяра. Но вярата не е само в построения храм. Истинският Божи храм е вътре в човека. Само да си помисли човек за Бог и Бог е до него. Вярата спасява човека. И помага. Помагайте на другите. Така сме в единение с Бога- когато помагаме", напомня Райна.

Нека си го пожелаем всички. Днес. На Велика събота. В навечерието на Възкресението Христово. И да помним думите на Иисус: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

Нека всеки да намери своя път към надеждата. Така ще има повече любов между хората и по-малко място ще остане за омраза. Защото Христос во истина Возкресе! За всички нас.