Форум театърът - забавление и среда за решаване на конфликти

Първа над възможността да се тръгне към това ново предизвикателство се замисля Нора Иванова- преподавател по руски език в училището и заклет почитател на сценичните изкуства. А за да се случат нещата, подкрепа дават от училищното ръководство и от Училищното настоятелство.

"Формулата е: "Аз съм + Аз имам = Аз умея". Защо? Защото всеки има своите уникални качества- те са неговото Аз съм. Всеки има около себе си хора, с които общува, с които се чувства добре, които му помагат да развие своите дадености- тези хора са неговото Аз имам. А когато се съберат Аз съм + Аз имам, се получава Аз умея. Първата ми среща със сценичния модел на форум театралното представление бе в град Неш, Сърбия. Веднага си казах, че това е нещо, което много ми харесва и защо да не е онова, което ще правя с децата като извънкласна форма? В края на 2015 година разбрах, че има възможност да кандидатстваме с проект от Училищното настоятелство по "Програмата за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето", на Фондация "Работилница за граждански инициативи". Целта е развитие на социалната и емоционална интелигентност на децата и младежите в риск чрез прилагане на техниките на форум театъра и менторството, които  създават условия за формиране на функционална грамотност на учениците- усвояване на знания и умения чрез преживяване, критично и самокритично мислене, информиран избор и активност в усилията за подобряване на собствения им живот. В състава на групата участват 30 ученици от 8 до 12 клас. Помагат и петима родители. Вече имаме четири свои самостоятелни сценария за такива театрални постановки. Първите три бяха и с моя помощ, а "Телефонна измама", последния ни сценарий- децата си го разработиха самостоятелно", обяснява Нора Иванова.

"Не познавах тази сценична техника. В групата ме доведе любопитството. Но бях спечелена веднага", признава Темира.

"Случайно се озовах в групата. Сега без нея не мога. По-рано трудно общувах с непознати хора. Вече нямам такива проблеми. Тук имам приятели, с които се чувствам добре", добавя Борис.

"Имам свой любим сюжет- за момичето, чиито родители не се съобразяват с нейните желания и решават вместо нея какво да учи. Този спектакъл представихме пред нашите седмокласници. Когато попитахме имали ли са подобни изживявания, повече от половината вдигнаха ръце...", продължава признанията на младите актьори Мишел.

"Заедно написахме последния сценарий за телефонните измами. Хубаво е да си част от живота на хората, при това така, че да им бъдеш полезен. Да ти повярват и да промениш с нещо, макар и мъничко, живота им", казват нашите усмихнати събеседници. Хубава цел за всеки човек, казваме и ние от "Калейдоскоп".

"Всички заедно обсъждаме сюжетите. Форум театърът е социален театър. През сцената се поставят актуални и важни проблеми, на които се търси едно по-различно решение", формулира тематиката Нора Иванова.

"Представяме наши спектакли пред наши съученици, но и пред друга публика. Съобразяваме темите с възрастта на зрителите и с проблемите, които може да са част от живота на някои от тях, като даваме възможност хората от залата да участват в намирането на решения, като ги мотивираме да участват в промяната на сюжета. Преди това обаче, за да стопим притеснението и дистанцията, правим различни игри за запознаване. Например започвам така: "Аз се казвам Мартин и не обичам насекоми", демонстрира Мартин. А ето как веднага се вписаха в играта петокласниците на Математическата:

"Аз се казвам Радина и не обичам котки. Аз съм Криси и обичам да рисувам. Аз съм Величко и мразя да ми се сърдят. Аз съм Елена и мразя волейбол. Аз съм Лили и обичам да свиря на пиано. Аз съм Гергана и обичам да играя волейбол. Аз съм Виктор и не обичам много да уча, макар да зная, че трябва. Аз съм Владимир- притеснявах се от новото училище, но сега се чувствам отлично. Аз съм Никола и обичам да играя футбол. Аз съм Васил и съм пухкав. Аз съм Вики и обичам животните. Аз съм Силвия и не обичам да ям риба. Аз съм Хриси и ме е страх от кучета. Аз съм Патрик и обичам разходки в гората. Аз съм Добри и мразя химикали, защото с тях се пише. Аз съм Тоши и много обичам да играя футбол. Аз съм Надя и обичам да свиря на китара."

Петокласниците не само се включиха много бързо в играта, те развиха пет различни сценария за разрешаване на проблема в спектакъла "Две сестри".

"Проблемите не винаги се решават с пари. Много по-важно е да се сближим и всички заедно да решаваме проблемите в семейството", категоричен е петокласникът Величко.

"Най-добрите решения са тези, които се вземат заедно, след като всеки е казал какво мисли", добавя Кристина.

"Да, най-правилно е всичко да се казва и заедно да се вземат решения. Да не се премълчава", споделя мнението си Християна.

Най-сериозната връзка между актьорите във форум театъра и тяхната публика идва след първото представяне на спектакъла и включването на т.н. Жокер, който направлява зрителите в избора на роли и ги поощрява да участват в играта.

"Нашата главна цел е да представим на публиката една житейска ситуация, в която има ясно изразен конфликт. Но така, че да увлечем в играта зрителите и те да намерят решението на проблема. Публиката е тази, която променя хода на сценичното действие и намира щастливия край. Ние само насочваме и поощряваме зрителите в намирането на адекватните решения. Може да има повече варианти. Придобитият по този начин житейски опит е полезен не само за публиката, но и за нас. Харесвам всички спектакли, които сме направили до сега", обобщава нашия разговор Ивет.