Божията милост никога не е отстъпвала от човеците

От двете четива, които четем на Светата Литургия, виждаме, че Бог обича и благоволи към човеците, както и никога не отстъпва от милосърдието си, насочено към страдащото човешко същество.

Евангелското четиво ни напомня: "Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите Апостоли /Деян. 9:32-42/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин. 5:1-15/.

В рубриката "Съвременна Библия" - ако в един мравуняк цари ред и дисциплина, то е поради мощния вграден инстинкт на обитателите му. Ако всяка отделна мравка започне да мисли и избира мравуняка - ще се разпадне. При човека е точно обратното. Ако всеки от нас се откаже да мисли и се предаде тотално на инстинктите си, разрухата на света ще бъде бърза и сигурна. Инстинктите имат силата да спасяват мравките и да погубват хората. Себичните ни инстинкти са част от нашата човешка природа, която св. ап. Павел нарича "плът".  Плътта обаче не е наш съюзник във войната за спасение на душата ни. Според апостола никой човек не бива да прави грешката да предаде живота си под властта на плътта. "Ако живеете плътски ще умрете!" - пише той в посланието си до църквата в Рим. Кое е решението? Срещу плътта апостолът противопоставя  духа. Какво ли означава това?