95 години Гимнастическо дружество "Балкански юнак" Белоградчик

публикувано на 16.05.17 в 12:00

Между най - успешните и дълговечни родолюбиви организации в България е Съюзът „Юнак”, създаден в края на ХIХ в. Юнашки дружества са създадени в много български градове и села в България и извън нея. На 26.04.1922 г. в Основното училище в Белоградчик се събират 10-ина граждани и учредяват Юнашко дружество. За неговото начало разказва Кинка Михайлова - уредник в Историческия музей в града.

Председателят на Учредителното събрание- Никола Каракашев, излага пред тях значението и задачите, които преследват юнашките дружества за укрепване физиката на младото поколение и възпитанието му в патриотичен дух. Единодушно е решено дружеството да се нарича Гимнастическо дружество „Балкански юнак” Белоградчик. Избрано е и настоятелство, с председател Никола Каракашев и подпредседател Ванко Ив. Найденов. На настоятелството е възложено да изработи Устав и впише дружеството за член на Съюз „Юнак” - София.

Дружеството си поставя за цел да развива и укрепва телесните и нравствените сили на членовете си. Също така да култивира другарство и приятелски чувства между тях. Да насажда любов към родината и нейните традиции и да поддържа бодър юнашкия дух. В новоучреденото дружество се развиват три групи спортове. Рационални гимнастически упражнения, в които влизат лека атлетика, народни игри, хора идр. Втората група са оперативните спортове - езда, плуване, гребане /веслуване, както се е наричало тогава/, ски, стрелба и др. И третата група са публичните игри - срещи и състезания. Гражданството приема с интерес създаването на новото дружество и неговата дейност бързо получава размах.

„Балкански юнак” се превръща в едно от най-авторитетните юнашки дружества в България и неговата дейност е оценена високо от дейците на юнашкото движение. Градът е посетен от Даниел Бланшу през 1923 г. Той е в групата на няколко швейцарски учители, дошли в България и положили основите на телесното възпитание в нашата страна. Белоградчик е посетен и от известния юнашки деец и благодетел Стоян Ненов Киселов, който е банков чиновник в БНБ, оглавявал е клоновете на банката във Видин, Сливен и Плевен и е създал нейни подразделения в Солун, Одрин, Дедеагач, през Първата световна война е бил комендант на Кюстенджа. Именно Стоян Киселов връчва на 06.05.1923 г. знамето на белоградчшкия „Балкански юнак” на белоградчишкия юнак Илиев. Ако беше запазено, това знаме щеше да бъде ценна реликва. Но то, заедно със знамената на други родолюбиви белоградчишки организации - Дружеството на запасните офицери, Белоградчишкото благотворително подофицерско дружество „Полковник Стефан Илиев”, Белоградчишкото колоездачно дружество „Скала”, са били изгорени при установяване на комунистическата власт в Белоградчик. От писмата на Министерството на просвещението - Отдел за телесно и държавно-гражданско възпитание и Съюз „Юнак” от София от 1938 и 39 г. разбираме, че на общините се нарежда да вписват в бюджета си суми за подпомагане на организациите за телесно възпитание. Те трябвало да се изразходват при изграждането на хижи, басейни, игрища и др. съоръжения. Всичко това говори за голямата роля, която се отдавала на спорта сред младите хора за цялостното им възпитание. След 9 септември 1944 г. положението на Съюза е разгледано в Политбюро на БРП (к) и заключението е: „буржоазна организация с великобългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения”. Съюзът е закрит и неговото имущество в страната - подарени сгради, стадиони, игрища, спортни съоръжения, е национализирано.

Младото и жизнерадостно дружество „Балкански юнак” започва веднага след учредяването си своята дейност. Първата негова по - голяма проява е в края на зимата, в началото на 1923 г. Тогава дружеството дава вечеринка, която се състояла в една от казармените помещения на града. Тя започнала с реч на главния юнак Петров - кратка реч, която завършва с поздрав към делегати и гости. На тази вечеринка юнаците безпогрешно, пъргаво и сръчно изпълняват упражненията, което буди възхищението на публиката. Белоградчишките юнаци сами са изработили уредите, с които и на които играят. Тържеството продължава и на другия ден сред чудните Белоградчишки скали, като участниците в него вземат и оркестъра на братята руси. Финалът на тази проява е голямото и весело хоро.

На Гергьовден 1923 г. Балканските юнаци подготвят ново тържество. В него вземат участие граждани, офицери от малкия Белоградчишки гарнизон, трудоваци, гости от Лом и Видин. Присъстват и запасни офицери и подофицери, ловджии, колоездачи и множество прокудени руски братя. На този светъл празник, след молебен в черквата „Св. Георги”, е осветено дружественото знаме и е връчено на знаменосеца - доблестния юнак Илиев. При връчването на знамето в речта си Стоян Киселов напомня на присъстващите великата юнашка идея - „здрави и силни дружно за Отечеството”. Следва мощно „Ура”, възгласи „Да живее България” и всичко това на фона на тържествените звуци на „Шуми Марица”. Тържеството завършва при паметника на загиналите инициатори на въстанието от 1850 година, където юнашката колона полага венец и прави поклон с новия си символ - юнашкото знаме, а Киро Панов в прочувствена реч припомня за онези пълни с героизъм времена.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

95 години Гимнастическо дружество "Балкански юнак" Белоградчик

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин