Броят на кръводарителите във Видин не е достатъчен

На 23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя. Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената ни кръв с цел спасяване на човешки живот. За съжаление в нашата страна броят на доброволните кръводарители е крайно недостатъчен и страната изпитва хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти. По повод световния ден на кръводарителя, попитахме д-р Светлана Станкова- началник отделение по трансфузионнна хематология в Многопрофилна болница за активно лечение- "Света Петка" Видин, достатъчен ли е броят на кръводарителите във Видин и могат ли да се предават болести чрез дарянето на кръв.

"Броят на дарителите не е достатъчен, защото бройката на дарителите слабо се увеличава, но не намалява нуждата от кръв, а става все повече. Миналата година сме събрали 2004 дарявания. От началото на годината до сега- 743, а миналата- 780. Роднинско кръводаряване - близките си водят дарители, така се случват нещата, те си водят грижа. Болницата не може да осигури кръводаряване. Има хора, които срещу заплащане го правят, но това си остава между близките и кръводарителя. Има и такива, които идват и даряват без пари, но това е рядкост. Гамата от заболявания е много голяма, затова се правят изследвания преди кръводаряване. Често идват хипертоници, но такива хора се отбиват. Хемоглобинът при мъжете трябва да бъде 135 грама на литър за мъже и 130 за жени. При кръвно налягане 170 на 100 може да се дарява. От 18 до 65 е възрастовата граница за даряване."

 "Дарявали сме за момченцето, което миналата година катастрофира и оцеля. Не ме е страх да дарявам. На моят мъж миналата година 10 банки кръв му преляха - от близки и от болницата. Няма да се притесня, ако ми кажат, че трябва да ми преливат кръв. Няма здрави хора, затова рядко даряват кръв." Това сподели Мария Алексиева Щипийска от Видин.

Стефан Тодоров е човек, който също няма притеснения, когато стане дума за кръводаряване:

"На времето дарявах. 4 пъти ми се е случвало. Хората не бягат от кръводарението, въпросът е поставен по друг начин, защото вече го правят, за да си изкарат хляба. Аз съм работил в болницата и се редяха по 20-30 човека, даже се биеха кой да даде кръв. Цените тогава бяха 30-35 лева."

Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". Днес милиони хора по света дължат своя живот на други хора, които никога не са срещали - хора, които даряват своята кръв по своя воля и без да получават никакви облаги или материални стимули за това. Не съществува никакъв риск за кръводарителите, тъй като всички материали и консумативи са стерилни и се употребяват еднократно. Нито една болест не може да бъде предадена на хората, които даряват кръв. Цялата процедура отнема около 30 минути, но пък понякога това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.