Въстанието от 1850- драматични и кървави събития в Северозапада

"Въстаниците са били разделени на няколко лъча. Този лъч, на който задачата му е била да прегради река Тополовец, която е била с няколко воденици, по този начин да отрежат хляба за турската армия. На "Хайдук чешма", която всички я знаят, се събират семействата и близките на тези въстаници. Говори се по база данни, че това са били над 2000 -3000 души, тъй като това е един от най- кратките пътища, който води към Сръбско. И при неуспех на въстанието, те е трябвало да имат начин да избягат, за да се спасят. Четата от тези триста и няколко души тръгва към Градец и в покрайнините на селото, в тази местност "Драката", правят своята засада, чакайки да нападнат по сигнал Видин. Говори се, че е имало предателство, което води турски башибозук, който буквално ги изколва като пилета. Включително и техният водач Петко Маринов, се говори, че е бил хванат, че от тук започват първите заточеници за Диарбекир. Въстанието е потушено на 1 юни, тогава се е падало Спасовден", разказа Пролет Цолова- секретар на читалище "Просвета"- в село Градец.

Размириците са в резултат от неслучилите се реформи от Гюлханския хатишериф (султански указ) от 1839 година, които гарантират първите права и свободи на всички поданици на Османската империя. Това е оземляването на раята с поне 1 декар земя и т.н., които изобщо не достигат до българите.

"Интересното е, че богатите хора, хората, които са имали възможността да живеят своя собствен, добре обезпечен живот, вдигат тази рая, за да може техните права да бъдат защитени. Въстанието избухва от 29 май до 1 юни и е потушавано в рамките на 4 до 16 юни, по данни на историците."

Хората от крайните къщи на Градец с волски коли прекарват ранени четници в дворовете си. Дъщерята на едно от семействата, които са помагали- Първянкини, се е грижила дълги години за гробовете в двора. Тя се казва Йона Първянкина, за което през 1935 година Борис III я награждава с указ и орден.

"Във Видинския край има много неща, за които ние не знаем или не можем да ги популяризираме добре. Но те биха могли да влязат в един исторически календар на нашия край", допълни Пролет Цолова.

Въстанието от 1850 година е известно в Ломско под името Сечението на Хасановата махала. Това описва в книгата си "Историята на град Лом и Ломска околия" Димитър Маринов, който събира спомените на участници и очевидци в тези драматични събития.

"Знаем, че въстанието е организирано от кнезовете на Лом, Белоградчик и Видин заради произвола на турската власт, която трябвало след султанския хатишериф да даде на местното население повече религиозни и икономически облекчения. Вместо свободи и облекчения, обаче, турците си затворили очите за изстъпленията на разбойническите банди, които започнали да вилнеят в тези райони. Бунтовниците, които действали срещу Лом, били предвождани от Кръсто от Раковица, известен под името Капитан Кръстьо. Въстаниците стигнали до село Хасанова махала, но тук били посрещнати от турците, които разбрали за тяхното намерение да нападнат града и ги разбили в битка. По всичко изглежда, че бунтовниците били предадени. Населението уплашено избягало през границата в Сърбия. Това масово бягство стреснало видинския паша и висшите чиновници, защото познали, че този въпрос ще има важни последствия. Избягалите селяни избрали свои представители, които отишли в Белград и Букурещ и пред консулите разказали за произвола на спахиите и господарите", разказа пред сътрудника ни в Лом Владимир Недев Бистра Дамянова, уредник в Историческия музей в Лом.

Последвал отзвук в повечето големи европейски страни, които повдигнали въпроса пред султана в Цариград. Видинският паша се опитал да върне избягалите селяни, които отказали да се върнат, поради страх да не бъдат преследвани по родните си места. Те поискали да пристигне делегация, която да гарантира тяхната сигурност. След като бил разследван случаят, било установено, че 40 закупници и бейове били виновни, арестувани и изпратени в Цариград. Видинският паша Али Риза също бил сменен.

Макар и локално, въстанието в Северозападна България от 1850 година е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век.

Владимир Зарев е автор на романа "Лето 1850".

"Преди 20-ина години попаднах в Белоградчишкия музей и там случайно научих за въстанието против турските поробители, обхванало Северозападна България през 1850 година. Това, което мен ме изуми, е, че по своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм, това въстание не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по- рано. За него, обаче, се знае обидно малко, почти нищо. Забравата е неговото истинско и най- безславно поражение. Тогава си зададох въпроса защо е така, по каква причина това могъщо народно съучастие потъва в тишина и в забрава. Този въпрос ме изпълни с тревога, с размисъл. Докато най- сетне проумях, че през тази окървавена 1850 година ги е нямало Захари Стоянов и Иван Вазов. Нямало го е словото, блясъкът и величието на словото, които да превърнат преживяните болка и насилие в подвиг и в незабрава, в национална памет. Словото е това, което превежда народния живот през времето и ги превръща в национална памет. Тогава реших, че трябва на всяка цена да напиша този роман за това въстание. И по някакъв начин да се опитам да го извадя от небитието", обясни Владимир Зарев.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.