Васил Лазаров- разговор за войната и грънчарството

В "Думата имат старейшините“ ви срещаме с дядо Васил Лазаров. Всяка сутрин той посещава "Парламента“. Така в Ново село наричат кафенето на Гришата. Разнородната мъжка група- по възраст, професия и политическа боя се събира след 8 часа, за да изпие по едно кафе в раздумки за случващото се в селото и по света. После всеки поема по своя делничен път- в лозето, при животните, в градината или само до магазина за хляб, ако е в патриаршеска възраст като бай Васо.

Васил Лазаров е роден в кюстендилското село Коркина, през 1926 година. Има още трима братя и една сестра. Основен поминък в селото е отглеждането на тютюн и миньорството, защото мини Бобовдол са толкова близко, че в детството му миньорите ходели до там пеша. Но той избрал за свой занаят грънчарството. След гимназията записал задочно техникум по керамика. По-късно работил в кооперация "Успех“ в София и там се пенсионирал като неин директор. Член е на Задругата на майсторите и е участвал в много нейни изложби у нас и в чужбина с различни керамични изделия. Запазил всичките и 108 от тях подарил на читалището в Ново село.

И още един принос за селото на съпругата си има бай Васил. В керамичния цех на неговата фабрика са изработени барелефите на светите братя Кирил и Методий, чийто автор е проф. Стою Тодоров. С помощта на неговите работници през 1961 година те са поставени на предната фасада и красят до днес новоселското училище.

Наричат го Бай Васо БКП-то, защото не крие политическите си убеждения, но и не ги натрапва. Израснал е в семейство, свързано с Рило-Пиринския партизански отряд. Ненавършил 18 години, се записва като доброволец в 3-ти гвардейски полк на Желю Демиревски и участва в двете фази на Отечествената война. В момента е единственият ветеран в Ново село. Но обича темата за войната, предпочита да говори за грънчарството. Любовта му е толкова силна, че увлича цялото си семейство. Съпругата му /вече покойница/ завършва Професионален учебен център към Централния кооперативен съюз и работи 34 години като декоратор на керамични изделия. С керамика се занимават и двете му дъщери, независимо, че едната е завършила за детска учителка. Освен в читалището, с техни творби е украсен и "Парламента“- кафенето на Гришата.

Независимо, че се справя чудесно и сам, бай Васил е доволен, че при него живее дъщеря му Румяна. Надява се, че тя ще остане за постоянно в Ново село. Така, както се е преместил той след пенсионирането си, защото има нещо хубаво и здраво, което крепи живеещите тук до дълбоки старини.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.