На събор на златотърсачите в България

Заради горещините програмата бе малко променена, но нито една от дисциплините не отпадна.

На събора присъстваха златотърсачи от цялата страна, но вниманието ми бе привлечено от Йордан Тодоров,  на чиито врат висечше стъклено шишенце, пълно до половината със златен прах и люспи. Оказа се, че това не е всичко. Докато разговаряхме, той извади от джоба си и още една кутийка, където беше складирал по-големите парчета самородно злато, намерено през годината. Къде открихте златото, бе въпросът ми:

"Това злато е от реката, извадено е с драга. Коя река ли? Амиии как й беше името...Не се сещам в момента... Забравих точно как се казваше...В този район е обаче. А големите парчета открих в Средна гора. Там се работи най-лесно, защото няма магнетит, за разлика от реките тук. Магнетитът пречи на работата- много задръства драгата. А в реките на Средна гора е само пясък и злато...

В България човек не може да се издържа само с търсене на самородно злато. Работата е много трудна и трябва да имаш невероятен късмет, за да намериш нещо. За мен това е само хоби и го практикувам в свободното си време. Що се отнася до технологията при ваденето на злато, малките прашинки се промиват със сито, а големите парчета ги намирам с металотърсач. Златото, което виждате, съм събрал в продължение на година и то заедно с баща ми. И двете шишенца със злато струват по около 1 000 лв. Събрано е след доста ходене пеша и с металотърсач в ръка... В района тук има злато, но то е хитро и се крие, както казват хората. Трябва да имаш голям късмет, за да го намериш... Иначе в България най-много злато има в Родопите, но там още не съм го изследвал. Запланувал съм това за тази година..."

Не е ли по-лесно да се търсят заровени златни пендари, отколкото прашинките самородно злато, колко са сериозните златотърсачи в България, както и разкази на сръбски златотърсачи, присъствали на събора, можете да чуете в звуковия файл.