На гости в новоселска къща

Тази сутрин ще ви заведа в една новоселска къща. Собственикът ѝ Пенко Ляев твърди, че е съградена преди близо два века. Обикновена селска къща-плетарка. Но поддържана с много любов и изографисана със завидна майсторство. В нея са родени и отраснали четири поколения, защото последният ѝ притежател, роден през 1939 г. заминава в Сливен като футболист и там свива ново гнездо. И се връща всяко лято в прохладата на селската плетарка, под изписаните тавани от баща му – Томо Ляев и родните дунавски води. И колкото повече време минава, толкова по-близко и ясно звучат думите на Феликс Каниц по повод съградения от Кольо Фичето мост при град Бяла: 

„Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?"

Старата къща е изписана преди повече от 80 години. Томо Ляев се е учил от Илия Руснака – така помнят в Ново село заселилия се след Октомврийската революция почти 16-годишен белогвардеец. Помнят го и децата, защото винаги в джоба му имаше бонбонче за всяко от тях. Помнят го и учениците му, на които предава занаята си – бояджийството. Един от най-талантливите е Томо. Учудва не само рисунъкът на таваните и стените, съчетанието на цветовете, но и тяхната непомръкнала свежест –повече от 80 лета. Когато през 70-те години започва масово ново строителство в Ново село бай Томо предлага на сина си да счупи старата къща и да построи нова – модерна, двуетажна. Но Пенко Ляев не се съгласява. Предпочита всяко ново лято да се връща сред стените, които са напоени с историята на рода му. Стени от преплетени клони, измазани с кал, боядисани с вар, изографисани с любов.

 А „апартаменти и гарсониерки“, така ги наричат плажуващите на неговата фуния, строи на дунавския бряг – малки площадки, почистени от треви и камъни, за да се разположат удобно съседите, с които почива. И неизменната пътечка, която води към реката, оградена с бордюр от речни камъни. Реката или се отдръпва  по-надолу, освобождавайки нови терени, или залива построеното. Но там горе, дядовата къща, изписана от баща му остава неизменна. И го чака всяко лято.