Вярата е за радост, а не за скръб

Днес, Църквата ни напомня, не само да се радваме на нашата вяра, нашето спасение и обновление чрез Кръста, но и да бъдем достойни, открити свидетели на Евангелието, като не се срамим пред хората от Него, а го проповядваме със слово и пример.

Днес, Църквата Христова отбелязва и почита паметта на велики мъченици за вярата. Това за София и нейните три дъщери, кръстени на основните християнски добродетели, Вяра, Надежда и Любов. Те са пострадали за врата през 126 г., при император Адриян.

Ето и самото четиво: "И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на св. апостол Павел до Галатяни /Гал. 2:16-20/, а Второто четиво – Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на св. апостол и евангелист Марко /Мк. 8:34-9:1/.

В рубриката "Съвременна Библия" - не сте ли любопитни да разберете защо една майка прекрачва майчинския си инстинкт и отказва да спаси децата си от близка гибел? Света София просто е трябвало да похули Христос и да признае, че император Адриан е бог. Тогава никой няма да умира и никой няма да страда. Трите и прекрасни дъщери, Вяра, Надежда и Любов, щяха да пораснат, да се омъжат. София не би станала светица, но би станала баба, да речем. Да гледа внуци, да събира фамилията на семейните празници, да пече кейкове, да остарее благородно и да умре в дълбока старост. Не е ли това обикновената човешка мечта, която ние всички таим за земния си живот? Всъщност тук е капанът. Той е заложен в земните ни мечти. Земните мечти изключват небето по подразбиране. Небето, за което говоря днес не е една въздушна атмосфера, а Божия реалност. Който се е докоснал то тази реалност е проумял естествената си принадлежност в свръхестественото присъствие на живия Бог. Това разбиране трансформира човешкия живот и го води в прилика с Христос. Ако искате да приличате на Него, то не забивайте поглед в земята. Погледнете към небето! Ще видите, че днес то е отворено!