Протестите преди и сега

За последните 27 години в България са се провели много протести. Краят на 1990-а ще остане в историята като Лукановата зима, а 1997-а като Жан Виденовата. Протестите от 2001-а са срещу “системата” и се обявяват против партиите. Протестите от началото на 2013-а са срещу високите цени на тока, постижението обаче е оставка на правителството. В днешно време като че ли няма запомнящи се протести.

По думите на Петър Кичашки, "протестът, като форма на изразяване на гражданско недоволство, е нещо напълно легитимно. Нещо, което винаги го е имало и винаги ще го има. Факт е обаче, че след протеста от 2013 година, като че ли се позахаби самата концепция за недоволство, изразено чрез протест. Истината е, че големи протести се реализират само в рамките на натрупано голямо обществено-политическо вълнение."

Според Иво Иванов, "преди имаше кауза, всеки от нас е имал идеята, че ще стигне малко по-далече, в мечтите си. Много хора могат да бъдат обединени само от това нещо- да полетят, да имат мечта и да се борят за тази мечта. България е кардинално различна отпреди 10 или 15 години. Сега хората живеят доста по-добре отпреди, живеят в демократични условия и аз не виждам причина за всеобхватен протест." 

И с писателя Мартен Калеев се опитваме чрез въпроси да реанимираме душите си, както пише в една от книгите си. Авторът е на мнение, че "протестите бяха предизвикани спонтанно, те бяха мащабни, те олицетворяваха национални надежди за нов хоризонт, те търсеха промяната или поне така изглеждаше на всички нас, които очаквахме нещо дълбоко в живота ни да се промени. Обаче, разбра се след време, че те са имали своите диригенти с ясни политико-икономически интереси. Днес обаче нещата сякаш са различни. Сякаш изглеждат неубедителни и нагласени, макар в тях да се вижда опитът да се устоява някаква справедливост."

 

Още за протестите преди и сега чуйте в звуковия файл.